Произход на политическия ред [bg]

Франция и Испания в началото на новото време са примери за слаб абсолютизъм и провалена отговорност. Изградените през XVI и XVII в. държави са абсолютстки, тъй като техните монархии централизират властта, без да са формално отговорни пред парламент или друг представителен орган. Съществуват политически и социални институции като парламенти и кортеси, градски комуни и фрондери, които се противопоставят на проекта за централизирана държава, но всички те търпят поражение в последна сметка. Начинът, по който се случва това, подчертава една основна слабост на абсолютистката власт. Елитните деятели биват кооптирани един по един, като им се предлагат парчета от държавата. Това отслабва способността им да действат колективно, но ограничава и властта на държавата върху тях. Макар и постоянно подлагани на изпитание и подкопавани, техните имущества и привилегии си остават до голяма степен непокътнати.

         За разлика от тях Унгария и Русия предлагат два алтернативни модела на развитие, които се различават както един от друг, така и от френския и испанския модел. И в четирите случая се стига до отсъствие на политическа отговорност. В Унгария абсолютисткият проект първоначално се проваля, тъй като силната и добре организирана аристократична класа успява да утвърди конституционни ограничения върху кралската власт. Унгарският парламент подобно на английския успява да принуди унгарския крал да се отчита пред него. Той обаче е отговорен не пред цялото кралство, а само пред една ограничена олигархична класа, която иска да използва свободата си, за да потиска сурово собствените си селяни и да не плаща тежки данъци на централната власт. Резултатът е разпространението на все по–сурово крепостничество за не–елитите и слаба държава, която в края на краищата не успява да защити страната от турците. С други думи, свободата за една–единствена класа довежда до липса на свобода за всички останали и подялбата на страната между силни съседи.