Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Съмнявам се, каза си Гейдж с горчива въздишка. Още дълги години посетители като Морис дьо Мерсер щяха да чуват страховити разкази за „ужасния“ му нрав и да го осъждат несправедливо. Може би Морис още утре щеше да дойде и да го извика на дуел, подтикнат от някое „доказателство“, изфабрикувано от госпожа Петикоум или някоя друга местна клюкарка. Маркизът бе казал, че няма да си замине, докато не намери категорично потвърждение на вината или невинността на своя съперник. А Гейдж прекрасно съзнаваше ограничените си умения да борави с пистолет. Беше изключително добър стрелец с пушка, но в областта на дуелите с пистолет не притежаваше никакъв опит. Най-вероятно щеше да бъде убит и тогава всичките му мечти, стремежи и усилия щяха да се окажат напълно безсмислени.
Гейдж сключи ръце зад гърба си и бавно закрачи към носа. Никой никога не беше приел факта, че той бе обичал Виктория. Беше се трудил неуморно, за да й даде всичко, което една съпруга би искала да има в дома си, а тя винаги приемаше подаръците му с такъв възторг, с такава признателност и радост, че това го караше да се старае още повече да задоволи и най-малкото й желание. Госпожа Петикоум и някои други жители на градчето бяха изтълкували неговата отдаденост на работата му като егоистичен стремеж към задоволяване на собствените му болезнени амбиции. Но всички те много грешаха.
Смъртта на Виктория беше превърнала живота му в същински ад. Често му се случваше да се буди посред нощ от налудничави кошмари, в които се виждаше как отчаяно протяга ръце, но все не успява да я улови, преди да е паднала от носа на кораба. В дългите, самотни и изтощителни дни непрекъснато се укоряваше затова, че е оставил съпругата си сама през онзи зловещ следобед. По някаква необяснима причина се чувстваше така, сякаш наистина бе виновен за смъртта й. А онзи ден не се различаваше по нищо от останалите дни, в които двамата с Виктория се бяха разхождали по палубата на недостроения кораб, унесени в мечти затова какво ще правят, когато бъде завършен и продаден. Никой от тях не бе подозирал, че тя няма да доживее до този ден. Бяха твърде заети да се наслаждават на живота и на взаимната си любов.
По отношение на дълбочината и силата на любовта, обаче, Гейдж трябваше да признае, че чувствата му към Шимейн надхвърлят онези, които бе изпитвал към Виктория. Колкото и това да му се струваше невъзможно, беше убеден, че е вярно. Докато бе съпруг на Виктория беше смятал, че никоя друга жена не би могла да заеме мястото й в сърцето му. Беше я обичал дълбоко, искрено и нежно. А ето че сега бе влюбен до уши в младата си съпруга и тази любов го даряваше с такова щастие, че понякога чак му се завиваше свят. Всеки път, щом двамата с Шимейн се отдаваха на ритуалите на страстта, той изгаряше в трескавата възбуда на неопитен юноша, познал за пръв път чудото на любовната игра. Всяка нощ, докато лежеше в прегръдките й, се изумяваше от невероятната нежност и обич, изпълващи сърцето му. Какво се бе случило с него след онзи съдбовен ден, в който бе умряла Виктория? Дали споменът му за любовта, която беше изпитвал към нея, бе избледнял с времето? Или сега можеше да се види отстрани в съвсем нова светлина, както виждаше своя кораб?
Знаеше ли всъщност Шимейн колко силно я обичаше и как сърцето му биеше единствено и само за нея? И ако Морис успееше да го погуби, дали тя щеше в идните седмици, месеци или години да започне да вярва, че е можело да бъде убита от него в изблик на гняв, както бе предсказала Роксана?
Господи, само това не! Нека Шимейн продължи да вярва в мен! Ако трябва да умра, не позволявай нейната любов да умре заедно с мен!
До слуха му достигна едва доловимо проскърцване на дъски и Гейдж се озърна нетърпеливо. Шимейн му бе обещала, че веднага щом изкъпе Андрю и го заведе горе при Уилям, за да почетат преди лягане, ще дойде при него на палубата. Но грамадната фигура, която стоеше изправена пред Гейдж, не бе на неговата обична Шимейн.
Джейкъб Потс насочи пистолета си право в гърдите му.
— Падна ли ми сега в ръчичките? — ухили се злобно той. — Мориса каза, че трябва първо да очистя тебе, та да не тръгнеш после да си отмъщаващ, като убия Шимейн. Жалко, че не се сетих за това още в началото, преди да ме простреляш.
Гейдж осъзна, че е напълно беззащитен. Нямаше никакво оръжие. Дори не бе достатъчно близо до Потс, та да се хвърли върху него и да го повали на земята. Можеше единствено да се опита да отложи неизбежното и да се надява на някакво чудо.