Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — попита Миранда.
— Много полезна вещ — каза Накор. — Ще се изненадате колко информация съдържа този предмет. — Изви единия край и устройството се отвори с щракване; отстрани на цилиндъра се отлепи една част, дълга около половин пръст, и Накор задърпа от там дълго парче, наподобяващо прозрачен бял пергамент или хартия.
— Ако продължиш да дърпаш, можеш да запълниш цялата тази зала. — Теглеше и теглеше сякаш безкрайната бяла хартиена ивица. — Веществото е удивително. Не можеш да го срежеш, да го скъсаш или да пишеш на него. Прахта не полепва. — Хартията беше покрита с много ситно писмо. — Но каквото и да иска да научи човек, обзалагам се, че го има тук.
— Удивително — каза Пъг. Погледна писмото и попита: — На какъв език е?
— Не знам — отвърна Накор. — Но през годините придобих способността да го чета поне отчасти. — Завъртя изпъкналия край, хартията се прибра в цилиндъра и той отново заприлича на идеално гладко парче метал. — Съжалявам само, че не мога да измисля как да го накарам да действа по предназначението си.
— Ще ти се наложи да проучваш с години повечето от оцелялата изгубена мъдрост на Бога на Знанието. Това е Кодексът — каза с благоговеен трепет Доминик.
— Тоест? — попита Миранда.
— Кодексът на Водар-Хоспур. Смяташе се, че е изгубен.
— Е, аз го намерих — каза Накор. — Проблемът е, че когато го отворя, ми казва разни неща, но никога едно и също два пъти. Част от материала е невъзможно да се разбере. Част от него е доста отегчителна. Мисля, че трябва да има начин да го накараш да ти даде информацията, която искаш, но още не съм го измислил. — Накор се ухили. — Но ще се изненадате какви работи може да научи човек само ако си го сложи под главата преди да заспи.
— Известен е още като „Крадеца на сънища“ — каза Доминик. — Тези, които спят много близо до него, биват лишени от сънищата си и след време, полудяват.
— Е, няма да си първият, който ме е наричал малко луд — каза Накор. — Освен това престанах да спя в една стая с него преди сто години. Трябваше ми известно време, но стигнах до извода, че ме лишава от сънища. — Той поклати глава. — Странни неща стават, когато не сънуваш нощем. Почнах да халюцинирам и, честно казано, да ставам малко раздразнителен.
— Но за какво все пак става дума? — попита Миранда.
— Това е най-святият артефакт от храма на Бога на Знанието — каза Доминик. — Това е текст, съдържащ цялото познание на храма на Изгубения бог на Знанието. Водар-Хоспур е бил един от по-малките богове, но смятан за съдбовно важен за разбирането на всички въпроси, които обсъждаме сега. Това, което този вагабонтин разнася наляво-надясно кой знае от колко години, е вещ, която би дала невероятно количество прозрение и знание на нашия орден, ако я притежавахме.
— Може би — отвърна Накор. — Но пък щяхте да си седите около него няколко столетия и да го зяпате, без изобщо да разберете как се използва. — Той огледа всички. — Знанието е сила. Всички вие имате сила. Аз имам знание. Заедно ние разполагаме със средствата да победим Безименния.
Щом изрече тази фраза, залата сякаш леко помръкна и като че ли стана малко по-студено.
— Безименния? — повтори учудено Миранда и изведнъж се плесна по челото. — Има нещо, което знам, но… не знам.
Накор кимна.
— Няма да го нарека по име. — Погледна многозначително Доминик. — Има си някои предимства в това да си малко луд и да притежаваш огромно знание. — Огледа отново всички и продължи: — Ето ви я останалата част от историята. Безименния е безименен, защото дори ако си представиш името му, ще привлечеш вниманието му. Направиш ли го, си загубен, защото никое смъртно същество не притежава силата да се възпротиви на неговия зов… — Накор се ухили — Освен мен.
Доминик се удиви.
— Как е възможно това?
— Както казах, добре е да си малко луд. И има някои малки трикове, които ти позволяват да мислиш за нещо, без всъщност да мислиш за него, тъй че когато Безименния чуе името си и дойде да те потърси, теб те няма там и не може да те намери. Дори един Велик бог не може да те намери там, където те няма.
— Съвсем се обърках — заяви Миранда.
— Не си единствената — каза Пъг.
Калис се усмихна.
— Мисля, че разбрах.
Накор му се ухили.
— Защото си млад. — Огледа другите. — Когато Войните на хаоса забушували, един от Контролиращите богове, този Безименен, чието естество било това, което бихте нарекли зло, се опитал да наруши равновесието на нещата. Тъкмо той обсебил Дракен-Корин и насочил валхеру по пътя на тяхното самоунищожение. Това, което те не разбрали, било, че боговете не са заплаха за тях. Допускам, че подобен възглед е бил почти невъзможен за тях, но боговете са щели да бъдат също толкова доволни с валхеру като свои поклонници, както с хората, елфите, таласъмите и другите разумни раси, които сега живеят тук.