Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Изпълзя сам от лодката, въпреки че нозете му трепереха. Когато се строполи на колене и с благодарност опря ръце на меката земя, Бинабик се пресегна и извади нещо от подгизналата му риза.
— Виж какво се е хванало в дрехите ти — каза Бинабик със загадъчен израз. Беше Бялата стрела. — Хайде да запалим огън, за да се сгрееш, бедни ми Саймън. Може би получи добър урок — суров, но справедлив урок — за това какво се случва, когато злословиш за един ситски дар, докато същевременно плуваш по ситска река.
Саймън беше изтощен толкова, че дори не се смути, когато Бинабик му помогна да си свали дрехите и го загърна в наметалото — просто легна и заспа край благословения огън. Не се изненада, че сънищата му бяха мрачни, пълни със същества, които го сграбчваха и душаха.
На следващата сутрин небето се покри с облаци. На Саймън му беше много зле. Сдъвка и преглътна няколко хапки сушено месо — въпреки негодуванието на разхлабения си стомах — и внимателно се качи в лодката, като този път остави Мария да седне на кърмата, докато самият той се сгуши в средата, притиснат до горещото туловище на Куантака. През целия ден, докато гребяха по реката, Саймън често подремваше. Замайваше се при гледката на плуващото край него неясно зеленикаво петно — така виждаше гората — и усещаше как главата му пари и се подува, подобно на печащ се на жарава картоф. Бинабик и Мария се тревожеха и се редуваха да проверяват температурата му. Саймън внезапно се събуди от леката дрямка, в която се беше унесъл, докато двамата му спътници обядваха, и видя, че са се надвесили над него, а Мария е положила хладната си длан на челото му. „Що за странни родители имам?“ — помисли си той объркано.
Щом здрачът започна да се спуска, те спряха и се установиха за нощувка. Увит в наметалото като невръстно дете, Саймън седеше до огъня и отвиваше ръката си само колкото да може да вземе купичката с бульон, направен от трола — от сушено месо, ряпа и лук.
— Утре трябва да станем с първите слънчеви лъчи — каза Бинабик и предложи на вълчицата листо от ряпа, но Куантака го подуши с подчертано безразличие. — Вече сме близо до Да’ай Чикица. Няма смисъл обаче да стигаме там по здрач, защото не можем да разгледаме хубаво. Още повече, след тази местност трябва да се изкачваме нагоре чак докато стигнем Стайл и би било добре да тръгнем, когато е топло.
Саймън погледна със замъглени очи Бинабик, който извади от един пакет ръкописа на Моргенес и го разви. После клекна край пламтящия огън и наклони страниците, за да вижда по-добре. Така тролът приличаше на дребен монах, който чете молитва от Книгата на Ейдон. Вятърът шумолеше в клоните на дърветата и отронваше полепналите по листата капки дъжд — последните останки от бурята през деня. Някъде под тях приглушеният рев на течащата вода се сливаше с настойчивото квакане на жабите.
На Саймън му трябваше известно време, за да разбере, че лекият натиск, който усещаше на рамото си, не е просто поредният странен сигнал на болното му, разранено тяло. С усилие изви глава в яката на тежкото си вълнено наметало и извади ръка, за да изгони Куантака. И тогава видя тъмната коса на Мария, разстлана по лакътя му; устата й беше полуотворена, а дишането — леко, като в спокоен сън.
Бинабик се надвеси над него.
— Днес беше тежък, изморителен ден — усмихна се той. — Гребахме доста. Ако не те притеснява много, остави я така за малко. — Тролът отново се загледа в ръкописа.
Както си стоеше облегната на Саймън, Мария се размърда и измърмори нещо. Момчето придърпа по-нагоре наметалото, което му беше дала Гелое; когато то докосна бузата й, Мария каза нещо неразбрано, вдигна ръка и лениво потупа Саймън по гърдите, а после се сгуши още по-плътно в него.
Звукът на равномерното й дишане, току до ушите му, си проправи път между шумовете на реката и тъмната гора и бавно проникна в съзнанието му. Саймън потрепери и усети как очите му натежават и натежават… но сърцето му биеше бързо и именно шумът на кипящата му кръв го унесе и го потопи в топлата тъмнина на съня.
Видяха първия мост на фона на сивата светлина на зората. Очите им бяха все още залепнали от съня, а телата странно отказваха да им се подчиняват, защото бяха станали твърде рано.
Саймън пак беше на кърмата. Въпреки че не се ориентираше добре при насочването на лодката, тъй като поеха по реката още преди зазоряване, той се чувстваше по-добре от предния ден: все още му се виеше свят, но беше в много по-добра форма. Когато завиха при една чупка на реката, която весело подскачаше наоколо им, без да я интересува колко е часът, Саймън видя пред тях нещо, което се извисяваше над водата. Бързо избърса влагата, полепнала по очите му и примигна.