Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Изпей я тогава! — каза Бинабик и размаха ръка. — Реката иска да слуша. Гората също!
— Предполагам, че ще си я припомня — каза тя и погледна лукаво Саймън, който на свой ред я изгледа надменно — забележката й не беше помрачила жизнерадостта му. — Това е песен за моряк, — продължи момичето, после прочисти гърлото си и запя — в началото колебливо, а след това по-уверено, с мелодичен гърлен глас.
— Онез, които плават в океана,
ще ви разкрият неговите тайни,
ще се похвалят с битките безбройни
и страшните си приключения.
Говорите ли с речен вълк обаче,
по Гленивента който плава,
той ще ви каже: Бог е сътворил Океана,
но всъщност искал е Реката да направи.
О, Океанът е въпросът,
но отговорът е Реката,
която весели се и лудува
като танцьорка.
И нек неверниците да горят във Ада,
за тях место във тази стара лодка няма.
Изгубим ли човек от екипажа,
ще пиеме за него в Меремунд…
Безчет мъже отплуват във морето
и никой вече ги не вижда.
Но ние вълци речни сме и всяка вечер
във кръчмата пируваме.
И казват ни, че пием много
и много блъскаме по масите,
ала Реката дамата на твоето сърце е,
единственият начин да разпуснеш е така.
О, Океанът е въпросът,
но отговорът е Реката,
която весели се и лудува
като танцьорка.
И нек неверниците да горят във Ада,
за тях место във тази стара лодка няма.
Изгубим ли човек от екипажа,
ще пиеме за него в Меремунд…
Във Меремунд! Във Меремунд!
Във Меремунд ще вдигнем чаши.
Ако не видим, че реката ги отнася,
за погребението им парите ще спестим…
Когато Мария пак стигна до припева, Саймън и Бинабик вече бяха запомнили думите и се присъединиха. Крясъците и виковете им се носеха по бързо течащия Илфуент. Куантака беше свила уши.
— О, Океанът е въпросът, но отговорът е Реката… — пееше с пълен глас Саймън. Отново плаваха между скали. Когато преодоляха препятствията и навлязоха в спокойни води, вече не им беше останала сила за пеене. Въпреки всичко Саймън продължаваше да се смее и когато от сивите облаци, надвиснали над дърветата, заваля още по-силно, той вдигна брадичката си и започна да лови капките с език.
— Вали — каза Бинабик и сви вежди под полепналата по челото му коса. — Май ще се измокрим.
Кратката тишина беше нарушена от високия силен смях на трола.
Когато започна да се здрачава, изкараха лодката на брега и направиха лагер. След като успя да запали влажните съчки с жълтия барут, който носеше в чантата си, Бинабик извади от един от пакетите на Гелое пресни плодове и зеленчуци. Оставена да прави каквото си ще, Куантака се шмугна в храсталаците и когато се върна, козината й беше съвсем подгизнала, а по муцуната й се стичаха струйки кръв. Саймън погледна Мария, която съсредоточено смучеше една костилка от праскова. Искаше му се да види как ще реагира на тази проява на жестокия нрав на вълчицата, но даже и да бе забелязала нещо, девойката не показа ни най-малко смущение.
„Сигурно е работила в кухнята на замъка — предположи той. — И все пак се обзалагам, че ако можех да пусна в наметалото й някой от препарираните гущери на Моргенес, ще подскочи“.
Докато си мислеше за работата й в кухнята, се зачуди какви по-точно са били задълженията й като слугиня на принцесата и си зададе въпроса защо го беше шпионирала. Но когато се опита да я попита за принцесата, тя само поклати глава и каза, че докато съобщението не стигне до Наглимунд, не може да говори абсолютно нищо за господарката или за работата си.
— Надявам се да извиниш любопитството ми — каза Бинабик, който разглобяваше тояжката си, за да извади свирката, — но какво смяташ да правиш, ако Джосуа не е в Наглимунд и не може да получи известието?
Този въпрос явно обезпокои Мария, но тя отново не каза нищо. Саймън се изкушаваше да попита Бинабик за собствените им планове, за Да’ай Чикица и Стайл, но тролът вече свиреше тихичко на свирката. Величествената Алдхеорте беше цялата покрита с черната завивка на нощта и само огънят проблясваше в мрака. Саймън и Мария слушаха, а Бинабик пееше и песента му отекваше сред покритите с дъждовни капки дървета.