Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Саймън, твоето място — каза му сериозно Бинабик — налага голяма отговорност. При такова силно течение няма да е особено нужно да гребем, но ти трябва да поддържаш курса и да викаш, когато пред нас има скали, така че да ги избегнем с общи усилия.
— Мога да се справя — бързо отговори Саймън. Бинабик кимна и пусна дългия клон, който стискаше здраво; лодката с лекота се отдалечи от брега и пое по развълнувания Илфуент.
В началото на Саймън му беше малко трудно. Някои от камъните, които трябваше да избягват, даже не се виждаха под огледалната водна повърхност; въпреки това лежаха точно под нея и само блестящите вълнички, които се образуваха над тях, загатваха за присъствието им. Първата скала, която Саймън пропусна да види, одраска здравата корпуса; чу се ужасен звук, който за миг изплаши всички, но малката лодка отскочи от изникналия камък като овца, бягаща от ножиците за стригане. Скоро Саймън придоби опит; на места лодката сякаш едва докосваше водната повърхност, лека като лист, носен от бушуващата река.
Когато стигнаха до един по-спокоен участък, Саймън усети как сърцето му забива ускорено. Реката дърпаше отпуснатото му гребло, сякаш си играеше с него. Той си спомни как се беше катерил по стената на високата кула в Хейхолт — останал без дъх от усещането за собствената си сила при вида на ширналите се далече под него полета. Сети се и за влизането си в камбанарията на Кулата на Зеления ангел, за гледката, която представляваха струпаните къщи на Ерчестър, за чувството, което беше изпитал, докато разглеждаше необятния свят, а вятърът брулеше лицето му. Сега, седнал на кърмата на малката лодка, той пак се чувстваше като частица от света, издигнала се високо, много високо, сякаш пролетният вятър я носеше над върховете на дърветата.
— Усирис бе мореплавател, — запя внезапно той; думите бързо нахлуваха в съзнанието му. Когато беше съвсем малък, някой му беше пял тази песен.
— Усирис бе мореплавател,
заплава той по океана,
прие той Божието Слово
и тръгна към Набан!
Бинабик и Мария го загледаха. Саймън се разсмя.
— Тиагарис беше храбър воин.
Заплава той по океана,
прие той Словото на правдата
и тръгна към Набан!
Могъщ владетел беше Джон,
заплава той по океана,
прие той Словото на Ейдон
и тръгна към Набан!…
Саймън замълча.
— Защо спря? — попита Бинабик. Мария продължаваше да гледа съсредоточено.
— Това е всичко, което знам — каза Саймън и потопи греблото във водата. — Не знам дори откъде е тази песен. Мисля, че я пееше едно от момчетата, с които живеех, докато бях съвсем малък.
Бинабик се усмихна.
— Мисля, че песента е изключително подходяща за пътуване по река, макар че някои от подробностите не са напълно достоверни от историческа гледна точка. Сигурен ли си, че не можеш да си спомниш още малко?
— Това е всичко. — Фактът, че не успя да си спомни, не го притесни кой знае колко. Само един-едничък час по реката беше възстановил напълно доброто му настроение. Някога беше плавал с една рибарска лодка в залива и това му беше доставило голямо удоволствие… Но усещането, което изпитваше сега при гледката на гората наоколо и возенето в крехката лодка — уязвима, но подвижна като жребче, беше несравнимо.
— Аз не знам никакви песни за плаване — каза тролът, доволен от промяната в настроението на Саймън. — В планинския Канук реките са покрити с лед и ги използваме само за ловене на риба през дупки, които пробиваме за тази цел. Бих могъл да изпея нещо за могъщия Чуку и неговите приключения…
— Аз знам една песен за реката — каза Мария и прокара нежната си бяла ръка през сплъстилата се на челото й черна коса. — По улиците на Меремунд непрекъснато се пеят моряшки песни.
— Меремунд? — попита Саймън. — Как е възможно едно момиче от замъка да е ходило в Меремунд?
Мария сви презрително устни.
— А къде мислиш са живели принцесата и нейните придворни, преди да дойдат в Хейхолт — в пустеещите земи на Наскаду? — изсумтя тя. — Разбира се, че в Меремунд. Това е най-красивият град на света. В околностите му се намира мястото, където голямата река Гленивент се влива в океана. Ти не би могъл да знаеш, тъй като не си бил там. — Мария се разсмя лукаво. — Момче от замъка.