Престолът от драконова кост

На втория ден грижите, които помрачаваха мислите на всички, бяха обсъдени само веднъж.

— Бинабик — попита Саймън, докато обядваха на една слънчева морава, — мислиш ли, че сме оставили преследвачите ни далече зад нас? Може ли да има и други, които ни търсят?

Тролът махна една ябълкова семка от брадичката си.

— Не мога да кажа нищо със сигурност, приятелю Саймън, както съм ти казвал и преди. Сигурен съм само в това, че се изплъзнахме и че за момента не ни преследват, но тъй като не знам точно за какво ни търсят, не знам също и дали ще ни открият. Знаят ли, че пътуваме към Наглимунд? Това не е трудно за отгатване. Все пак има три неща в наша полза.

— И кои са те? — попита Мария малко намръщено.

— Първо, в гората е по-лесно да се скриеш, отколкото да намериш някого. — Той вдигна късичкия си пръст. — Второ, ние се движим към Наглимунд по заобиколен път, който почти не се използва от стотици години. — Още един пръст. — Най-сетне, тези хора могат да научат маршрута ни само от Гелое — Бинабик вдигна и трети пръст, — а аз мисля, че това няма да стане.

Точно за това се тревожеше Саймън.

— Няма ли да я наранят? Бинабик, та те имат мечове и копия. Ако разберат, че тя ни помага…

Тролът сериозно поклати глава.

— Мислил съм за това, Саймън. Дъще на планините, наистина съм мислил! Но ти слабо познаваш Гелое. Ако я възприемаш просто като една мъдра селска жена, значи допускаш грешка, грешка, за която хората на Хийферт биха съжалявали, ако не покажат уважение към нея. Валада Гелое живее в Остен Ард от много време: години наред е била в гората, а много, много преди това и сред римърите. Още по-преди е дошла в Набан от юг, а къде е била преди това — никой не знае. Можеш да си сигурен, че знае как да се грижи за себе си — много по-добре от мен, а дори и, както за съжаление се оказа, от добрия Моргенес. — Той взе още една ябълка, последната в чантата. — Но стига толкова тревоги. Реката ни чака, а за да плаваме по-бързо, сърцата ни не трябва да са обременени.