Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Тя твърдо посрещна погледа му.
— Но когато осъзнах… не спрях, Фейд. Дори натиснах по-силно. Забавих развитието му, така че да изглежда по-млад от възрастта си, така че вероятността той да е дете на Септимус да изглежда невъзможна. И докато го правех, някак обърках ума му. Пречех на талантите му да се проявят, докато накрая водните фурии около холта толкова свикнаха с него, че вече не ми се налагаше да мисля за това постоянно.
— За разлика от теб — каза тя, — аз знаех точно какво правя. И затова моята вина в тази война е не по-малка от твоята.
— Не, Исана — каза Фейд.
— Да — тихо възрази Исана. — Затова аз оставам тук. С теб. Когато си отидеш, аз ще си отида с теб.
Очите на Фейд се разшириха:
— Не, Исана, моля те, не е нужно. Просто ме остави.
Тя взе ръцете му в своите:
— Никога. Няма да ти позволя да си отидеш, Арарис. И, гръм и врани, твоите задължения не са приключили. Ти се закле да служиш на Септимус.
Тя стисна ръцете му и го погледна твърдо:
— Той беше твой приятел. Ти му обеща.
Арарис я погледна, трепереща и мълчалива.
— Знам колко силно е ранена душата ти, но не можеш да се предадеш. Не можеш да се откажеш от своя дълг сега, Арарис. Нямаш право на това. Аз имам нужда от теб — тя вирна брадичка. — Октавиан има нужда от теб. Ти ще се върнеш към изпълнението на своя дълг. Или ще направиш предателството си истинско, като си позволиш да умреш и ме вземеш със себе си.
Той започна да плаче.
— Арарис — каза Исана с нисък, съчувствен глас.
Тя докосна брадичката му и я повдигна, докато очите им не се срещнаха. После много нежно каза:
— Избирай.
Глава 48
Амара се опита да се усмихне на малкото момиченце и протегна ръце към нея.
— Маша — каза тихо Рук. — Това е графиня Амара. Тя ще те вземе оттук.
Момичето се намръщи и се притисна още по-силно към Рук.
— Но аз искам да си тръгна с теб.
Рук няколко секунди мига бързо, едва сдържайки сълзите си, след което каза:
— Този път ще си тръгнем заедно, скъпа. Ще те срещна на улицата.
— Не — отвърна момичето и се притисна още по-плътно.
— Но не искаш ли да полетиш с Амара?
Момичето вдигна очи.
— Да полетя?
— Ще се видим на покрива.
— А после ще си тръгнем и ти ще ми подариш пони? — попита Маша.
Рук се усмихна и кимна.
— Да.
Маша се усмихна щастливо на майка си и не протестира, когато Рук я сложи на гърба на Амара.
Момичето обхвана с крака талията на Амара, а с ръце обви врата й.
— Добре, Маша — каза тя, напрягайки мускулите на гърлото си, за да се противопостави на здравата хватка на детето. — Дръж се здраво.
Рук се обърна към огромното легло и издърпа копринена ватирана завивка, достатъчно голяма, за да служи като палатка. Тя побърза към един от големите шкафове, уви ъгъла на чаршафа около единия му крак и с бързи и прецизни движения го завърза.
— Готово.
— Ваша светлост? — попита Амара. — Готова ли сте?
Лейди Плацида вдигна поглед, лицето й беше бледо и откъснато поради концентрацията. Тя седна на колене, с лице към отсрещната стена, отпуснатите й ръце опираха на коленете.
При думите на Амара тя промени позата си на нещо, наподобяващо спринтьорска стойка, и отговори:
— Да, готова съм.
Сърцето на Амара започна да бие по-бързо и тя усети как краката й треперят от сдържана паника. Хвърли поглед към четирите гаргойла, след което прекоси стаята, за да застане до Рук срещу една от стените.
Тя насочи поглед към центъра на тавана, така че да може да забележи, ако някой от гаргойлите започне да се движи.
— Много добре — каза тя тихо. — Да започваме.
Лейди Плацида насочи поглед към отсрещната стена и извика:
— Лития!
Нищо не се случи.
Лейди Плацида изръмжа, вдигна стиснат юмрук и извика:
— Лития!
И тогава подът в стаята се надигна и се изви, камъкът придоби формата на кон с глава и рамене, той се откъсна от земята и се втурна към отсрещната стена.