Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Съпругът й се усмихна.
— Наистина ли вярваш, че тя никога не е докосвала баща ти по начина, по който ме докосваш ти в момента?
Шимейн наклони замислено глава.
— Трудно ми е да си представя майка си толкова… толкова безсрамна.
— Твоите родители се обичат, Шимейн. Защо тогава майка ти да не иска да достави на баща ти удоволствието, което ти доставяш на мен? Да не би да смяташ, че ние с теб сме единствените съпрузи на света, които се любят голи и без завивки? Та ти си много по невинна, отколкото можеш да си представиш, любов моя.
— Наистина ми е доста трудно да приема, че родителите ми биха могли да правят всичко, което правим ти и аз — призна тя.
Гейдж се усмихна и отново погали гърдите й.
— Може и да не са чак толкова изобретателни, сладка моя, но трябва да допуснеш, че имат поне някакво въображение.
Шимейн въздъхна объркано и отдръпна ръката си с внезапно смущение.
— Вече никога няма да мога да ги погледна, без да си ги представя заедно в леглото.
Чистосърдечното признание на младата му съпруга го разсмя.
— Съжалявам, че ти създадох такъв проблем, любов моя.
Тя се нацупи.
— И има защо, но аз те разбирам. Сигурно ме ревнуваш от Морис и затова си се изкушил да си отмъстиш.
— Пак той! — изръмжа Гейдж, но бързо се постара да прикрие недоволството си със смях. — Как искам никога да не бях виждал хубавото му лице!
— Няма защо да се безпокоиш, любов моя — промълви Шимейн, като се сгуши до него. — В моите очи ти винаги ще бъдеш много по-красив от всички останали мъже. Но пък, като си помисля, зрението ми може би е малко замъглено от любов.
— Стига да остане такова, аз ще бъда най-щастливият мъж на света. Е, мадам, колкото и да ми се иска да стоя тук при вас, налага се да сляза при кораба преди Фланъри да си е заминал, защото трябва да обсъдя с него някои неща.
— А аз е по-добре да събудя Андрю, защото иначе няма да може да спи през нощта — каза Шимейн.
— Тогава ми дай една целувка, за да има какво да ме сгрява, докато отново бъдем заедно — прошепна Гейдж и я притисна силно.
Тя с готовност се надигна на пръсти, обви ръце около шията му и изтри всичките му съмнения относно Морис с пламтящите си устни.
Подписването на договора с капитан Бошан позволи на Гейдж да види своята бригантина в съвсем нова светлина. До вчера на очи му се бяха набивали предимно недовършените части и струпаните по кораба материали за строежа, но днес той изобщо не ги забелязваше. Работниците си бяха заминали, заедно с родителите на Шимейн и с Нола, които щяха отново да пренощуват у Рамзи, и с Мери Маргарет, която се прибираше в дома си. В къщата бяха останали само баща му, който се бе оттеглил в таванската си стаичка, Бес, която месеше хляб за следващата сутрин, и Шимейн, която къпеше Андрю. Денят вече преваляше, но Гейдж искаше да остане на палубата още малко, за да се полюбува на кораба си, окъпан в розовото сияние на ранния вечерен здрач. Чувстваше се странно — щастлив и в същото време някак унил.
След няколко месеца бригантината, градена с толкова любов и всеотдайност през последните осем-девет години, щеше да отпътува надалеч, подобно на стар приятел, който си отива завинаги. Тъжно му беда се раздели с нея, но от друга страна самата мисъл, че някъде в морето ще плава един кораб, проектирани построен лично от него, му даваше криле. Успехът го караше да се чувства готов за нови, още по-големи предизвикателства. Сега трудностите нямаше да му се струват толкова непреодолими, парите нямаше вечно да не му достигат. Хората нямаше да гледат с презрение на неговите идеи и да го считат за глупак. Дори баща му може би щеше да търси съветите му или да му предложи помощта си.
Неотдавна Уилям бе споменал, че обмисля възможността да продаде цялото си имущество в Англия и да дойде за се засели в колониите.
— В крайна сметка — беше казал той със смях, — Андрю се нуждае от дядо, който да може да го посещава от време на време. А и сега, когато и вторият ми внук е на път, сърцето ме тегли много повече към семейството, отколкото към имотите. О, разбира се, тук е и новата ми приятелка Мери Маргарет Макгий, която, изглежда, е не по-малко запалена картоиграчка от мен самия.
Освен това Уилям бе предрекъл, че родителите на Шимейн скоро ще преодолеят опасенията си от характера на Гейдж и ще го приемат за съпруг на дъщеря си самият Гейдж обаче не се надяваше на подобно чудо. В края на краищата, от смъртта на Виктория вече бе изминала повече от година, без на бял свят да се появи нещо, което да го оневини в очите на хората. Може би никога нямаше да открият действителния убиец може би въобще нямаше убийство, а наистина само злощастен инцидент. Но щяха ли подозренията на хората от града към него някога да стихнат?