По заповед на президента

Андреа Прайс недоволно сви устни. Ван Дам — наричан кодирано от тайните служби ДЪРВОДЕЛЕЦА — изобщо не разбираше колко главоболия създава всяко пътуване на президента.

На няколко метра зад тях агент Раман се бе разположил в обърнато назад кресло, за да наблюдава вратата към салона — в случай че на някой от акредитираните журналисти му хрумне да нахлуе с пистолет в ръка, а не с писалка. На борда имаше още шестима агенти, разположени така, че всеки от пътниците да бъде държан под око, включително и членовете на екипажа. Във всеки от двата града, предвидени в маршрута, ги очакваха още агенти и местни ченгета. Във военновъздушната база „Тинкър“ край Оклахома Сити вече бе докарана цистерна с гориво и Специалната служба бе поела охраната чак до момента, в който президентският самолет се завърне в базата „Андрюс“. На летището в Индианополис вече бе кацнал транспортният самолет, натоварен с бронираните коли от президентския кортеж. Президентските обиколки наистина бяха цирк, но с тази разлика, че никой не заплашва цирковите акробати.

Райън четеше съсредоточено текста на първата си реч — едно от малкото напълно нормални действия в претрупаната му програма. Около президентските изявления се създаваше прекалено нервна атмосфера, но не заради сценична треска — президентските съветници най-много се опасяваха да не допуснат гафове в някой от текстовете. При тази мисъл Прайс снизходително се усмихна. Райън не се безпокоеше толкова за съдържанието на речите си, колкото за начина, по който ще ги поднесе на хората. „Е, ще се научи и на това — каза си агент Прайс. — Кали Уестън ще го научи…“

— Желаете ли закуска? — попита една от стюардесите, след като самолетът набра височина. Президентът поклати глава.

— Не, благодаря, не съм гладен.

— Донесете му яйца с шунка, препечени филийки и кафе без кофеин — нареди Арни ван Дам.

— Никога не бива да държите речи на празен стомах — посъветва го Кали. — Говоря от опит, повярвайте ми.

— И не прекалявайте с чистото кафе — от кофеина ще се изнервите. Когато един президент държи реч — зае се Арни с първия си урок за тази сутрин, — той е длъжен… Кали, ще ми помогнеш ли да му обясня?

— Не ни очакват извънредни събития. Ще ви приемат като загрижен съсед, притекъл се на помощ на семейството от съседната къща, за да му услужи с добронамерените си съвети. Трябва само да изглеждате дружелюбен, умен и сдържан. Да, мисля, че трябва да се придържаме към тази линия на поведение — обясни Уестън и вдигна вежди.

— Като любезен и внимателен семеен лекар, който е пристигнал у дома, за да ни посъветва да не прекаляваме с мазнините и да наблягаме повече на голфа, защото спортуването е здравословно и все от този род — намеси се Арни. — Всъщност нали с това си се занимавал през целия си живот?

— Само че сега ще се изправя пред многохилядно множество — отбеляза Райън.