Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Не му отговорих нищо. Той смачка каквото беше останало от цигарата на дъното на консервата от котешка храна, сетне, сякаш внезапно се бе сетил нещо, си погледна часовника.
— Бре, бре, бре, вижте колко късно е станало! Първо ви нахълтвам в къщата, после ви надувам главата с дрънканиците си и ви пия бирата. Много ви моля, извинете ме. Както вече ви обясних, у дома не ме чака никой, затова, ако си намеря слушател, почвам да се увличам. Тъжна работа, нали? От мен да го знаете, господин Окада, не допускайте да живеете дълго сам. Дето е думата, „никой човек не е остров“. Или беше „дяволът намира работа на бездействащите ръце“? — Ушикава махна от ревера си въображаема прашинка и се изправи бавно. — Няма нужда да ме изпращате — рече той. — Така де, сам съм влязъл, мога и да изляза сам. И ще заключа. Все пак един последен съвет, господин Окада, макар че вие може би няма да пожелаете да се вслушате в него: на тоя свят има неща, които е по-добре да не знаете. Е, да, хората искат да узнаят най-вече тях. Странно. Знам, казах го съвсем общо… Кога ли ще се срещнем отново? Дано дотогава нещата се пооправят. Е, хайде, лека нощ.
Ръмя цяла нощ, призори дъждът поспря, но лепкавото присъствие на странния дребосък и миризмата на цигарите му без филтър продължиха да витаят из къщата заедно с влагата.
14.
Странният знаков език на канела
— Канела спря да говори точно преди да навърши шест години — обясни ми Индийско орехче. — Беше в годината, когато трябваше да тръгне на училище. Онзи февруари той внезапно млъкна. И колкото и да е странно, чак вечерта забелязахме, че цял ден не е казал и дума. Вярно, не беше от бъбривите, но все пак. Когато накрая проумях какво става, направих всичко възможно, за да го накарам да проговори отново. Приказвах му, разтръсквах го — нищо не помагаше. Беше като дърво. Не знаех дали е онемял от нещо, или сам е решил да мълчи. И досега не знам. Но оттогава не е промълвил — не е издал и звук. Никога не е пищял от болка, и да го гъделичкаш, никога не се е смял на глас.
Индийско орехче почнала да води сина си по какви ли не специалисти „Уши, нос, гърло“, ала никой не бил в състояние да посочи причината. Единственото, което успели да определят, било, че тя не е физическа. Канела чувал отлично, но не можел да говори. Всички лекари стигали до заключението, че причината е психологическа. Индийско орехче го завела при свой приятел психиатър, който също не успял да открие причината за упоритото му мълчание. Пратил момчето да установят коефициента му на интелигентност, ала и там нямало проблеми. Обратното, оказало се, че коефициентът му е необичайно висок. Психиатърът не открил и емоционални проблеми.
— Да не е изживял някакъв необичаен шок — попитал той майката. — Опитайте се да си спомните. Дали не е видял нещо ненормално, или у дома да е бил подложен на насилие?
Индийско орехче обаче не се сещала за нищо. Синът й си бил нормален във всяко отношение: хранел се нормално, разговарял нормално с нея, легнал си навреме, заспал бързо. А на другата сутрин вече се бил потопил в света на мълчанието. В семейството нямало проблеми. Детето било отгледано под зоркото око на Индийско орехче и на майка й, които никога не му били посягали. Лекарят стигнал до извода, че единственото, което могат да направят, е да наблюдават момчето и да се надяват, че ще се оправи. Ако не разберели причината, не можели да го излекуват. Майката трябвало да води детето на лекар веднъж седмично, за да се разбере какво се е случило. Било възможно малчуганът пак да проговори като човек, събудил се от сън. Не им оставало друго, освен да чакат. Вярно, детето не можело да говори, но ако не броим това, си било напълно здраво и нормално…
И зачакали, но Канела така и не изплувал от дълбокия океан на мълчанието.
В девет сутринта електрическото моторче на портата забръмча тихо и тя се отвори бавно навътре. На алеята се появи мерцедесът на Канела. Антената на телефона в автомобила стърчеше от задния прозорец като току-що пораснало пипало. Гледах през един процеп в щорите. Колата приличаше на огромна риба, която е поела към други морета и не се страхува от нищо. Съвсем новите черни гуми очертаха мълчалива дъга по циментовата площадка и спряха да определеното място. Всяка сутрин очертаваха една и съща дъга и спираха на едно и също място с отклонение най-много пет сантиметра.