Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
В сравнение със сутринта вятърът се засили и запрати по права линия тежките сиви облаци на изток. Облаците наподобяваха смълчани пътешественици, поели към края на света. От време на време вятърът стенеше невнятно в голите клони на дърветата в двора. Стоях до кладенеца и гледах небето. Сигурно и Кумико го гледаше някъде. Това ми хрумна ей тъй, без причина. Просто ми се стори така.
Слязох по стълбата в кладенеца и дръпнах въжето, за да затворя капака. След като си поех два-три пъти дълбоко въздух, стиснах бухалката и приседнах полека в мрака. В пълния мрак. Да, това бе най-важното. Именно неоскверненият от нищо мрак държеше ключа. Това приличаше малко на кулинарните предавания по телевизията.
„Всички продукти ли набавихте? Най-важен в тази рецепта е пълният мрак. Уверете се, че сте избрали възможно най-непрогледния мрак.“
И най-яката бухалка, добавих аз и се подсмихнах в мрака.
Усещах как белегът върху бузата ми пари леко. Казваше ми, че съм се доближил още малко до същността на нещата. Затворих очи. В ушите ми още кънтяха акордите на музиката, която сутринта, докато разтребваше, Канела беше слушал отново и отново. Беше „Възхвала на музиката“ на Бах, която отекваше в съзнанието ми като шепота на много хора в зала с високи тавани. Накрая обаче се спусна тишина, която започна да се прокрадва в гънките на мозъка ми и да пъпли по тях като насекомо, снасящо яйца. Отворих очи, сетне пак ги затворих. Мракът вътре в мен малко по малко се сля с мрака навън, а аз започнах да излизам от себе си, от обвивката, в която бях вместен.
Както винаги.
15.
Това може би е краят на пътя
„Здравей отново, Господин Птицата с пружината,
Миналия път стигнах до това как работя заедно с местните момичета във фабриката за перуки в планината. Сега четеш продължението на онова писмо.
Напоследък все си мисля, че… и аз не знам… вижда ми се някак странно, че хората всеки ден работят от сутрин до вечер. Ти не си ли се чудил? В смисъл единственото, което правя тук, е да върша работата, възложена ми от шефовете, и то така, както ми кажат те. Изобщо не ми се налага да мисля. Все едно, преди да дойда на работа, съм оставила мозъка си на гардероб, и после, преди да се прибера, си го прибирам обратно. По седем часа на ден седя и втъквам кичурчета в основата на перуката, после вечерям в стола, къпя се и, разбира се, трябва като всички останали да спя, всъщност не ми остава никакво свободно време. И понеже във фабриката се уморявам много, през «свободното време», с което разполагам, почти не правя друго, освен да лежа в нещо като мъгла. Не ми остава време да поседна и да помисля. Е, да, в събота и неделя не съм на работа, но тогава трябва да изпера и да изчистя, понякога ходя и до града и преди да съм се усетила, почивните дни са свършили. Навремето реших да си водя дневник, но след една седмица се отказах, защото нямаше какво да пиша в него. Непрекъснато ден след ден правя едно и също.
И въпреки това — въпреки това — изобщо не се стряскам, че сега съм се превърнала в част от работата, която върша. Не се чувствам ни най-малко отчуждена от живота си. Обратното, понякога ми се струва, че когато насочвам вниманието си към работата, без да мисля, с решимостта на мравката, се приближавам повече до истинското си «Аз». Не знам как да го кажа, но когато не мисля за себе си, се доближавам повече до своята същност. Ето това имам предвид под «някак странно».
Отдавам се изцяло на работата си. Не искам да се хваля, но дори ме излъчиха за работничка на месеца. Обясних ти вече, може и да нямам такъв вид, но наистина съм добра, когато трябва да правя нещо с ръце. Разделяме се на бригади и в която и бригада да се падна, резултатите й се подобряват. Например, когато си свърша моята работа, помагам на по-мудните момичета. Затова всички ме обичат. Представяш ли си? Да обичат мен! Но както и да е, та исках да ти кажа, Господин Птицата с пружината, че откакто съм дошла в тази фабрика, единственото, което правя, е да работя, работя, работя! Като мравка. Като селски ковач. Дотук ясна ли бях?