Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Както и да е, извинявайте, не смятах да ви дотягам с всички тези отегчителни подробности. Вероятно се питате дали тази вечер съм дошъл тук по работа. Да. Не съм дошъл да си бъбрим, господин Окада. Докторът, доктор Ватая де, ми нареди да ви посетя. Сега ще ви предам какво точно ми каза, затова, ако обичате, слушайте внимателно. Като начало доктор Ватая няма нищо против да промени мнението си за отношенията ви с госпожа Кумико. С други думи, няма да възрази, ако двамата решите, че желаете да възобновите предишните си отношения. В момента госпожа Кумико няма такива намерения, така че това едва ли ще стане още сега, но ако вие отхвърлите всякаква възможност за развод и заявите настойчиво, че сте готов да чакате колкото трябва, доктор Ватая няма да се възпротиви. Няма, както досега, да настоява за развод и да се противопоставя, ако решите да използвате мен за посредник и предадете нещо на госпожа Кумико. Иначе казано, няма и занапред да си налитате с повод и без повод, един вид, подновяване на дипломатическите отношения. Това е първият въпрос, по който съм дошъл. Как ви звучи, господин Окада?
Клекнах и погалих котарака по главата, но не отговорих. Ушикава погледа известно време мен и котарака и пак заговори.
— Е, да, господин Окада, не можете да кажете нищо, докато не сте ме изслушали докрай. Затова продължавам. И така, вторият въпрос, по който съм дошъл. Опасявам се, че тук нещата са малко по-сложни. Свързани са със статия, озаглавена „Къщата на обесениците“ и поместена в едно от седмичните списания. Не знам дали сте я чели, господин Окада, но е твърде интересна. Добре написана. „Прокълната земя в скъпия жилищен квартал Сетагая. През годините там мнозина са намерили преждевременната си смърт. Кой тайнствен мъж е закупил наскоро парцела? Какво се разиграва зад високата ограда? Тайните стават все повече…“ Та господин Ватая прочете статията и се досети, че „къщата на обесениците“ е само на хвърлей от вашата, господин Окада. Загриза го мисълта, че вие може би сте свързан по някакъв начин с нея. Затова проведе малко разследване… всъщност нека уточня, че разследването бе проведено от презрения Ушикада с късите крачета, и — бинго! — както беше предсказал и доктор Ватая, вие, господин Окада, наистина сновете всеки ден по улицата и ходите в къщата, очевидно наистина сте тясно свързан със ставащото в нея. Лично аз бях наистина изумен от това мощно проявление на проницателността на доктор Ватая. Досега е излязла само една статия без продължение, но знае ли човек? Тлеещата жарава винаги може да припламне отново. Статията беше наистина твърде интригуваща. Затова доктор Ватая леко се притесни. Ами ако името на зет му изскочи във връзка с някаква неприятна история? Помислете само какъв скандал може да гръмне! Така де, точно сега доктор Ватая е на върха на славата. Медиите само това чакат. А на всичкото отгоре и отношенията ви с Кумико не са от най-лесните. Всичко това може да се раздуха неимоверно. Всеки си има кирливи ризи, за които не иска да се разчува, нали така? Особено когато става въпрос за личния живот. Все пак докторът е навлязъл в деликатен момент от своята кариера. Трябва да внимава много, докато нещата се поуталожат. Ето защо ви предлага да се споразумеете. Ако вие, господин Окада, скъсате всякакви отношения с „къщата на обесениците“, докторът ще помисли сериозно как да ви събере отново с госпожа Кумико. И готово! Какво ще кажете, господин Окада? Достатъчно ясен ли бях?
— Вероятно — отвърнах аз.
— И какво мислите? Как ще отговорите на всичко това?
Замислих се, както почесвах котарака по гушката. После казах:
— Едно не разбирам. Защо Нобору Ватая е решил, че имам нещо общо с къщата? Откъде му е хрумнало?
Лицето на Ушигава отново се разтегна в поредната лъчезарна усмивка, очите му обаче си останаха студени като стъкло. Той извади от джоба си смачкан пакет цигари, драсна клечка кибрит.
— Трудни въпроси ми задавате, господин Окада. Не забравяйте, че аз съм само презрян посредник. Тъп пощенски гълъб. Разнасям напред-назад писъмца. Мисля, че разбирате. Но все пак мога да ви кажа: докторът не е глупак. Знае как да използва ума си и има нещо като шесто чувство, каквото обикновените хора нямат. Затова нека ви заявя, господин Окада: докторът притежава съвсем реална сила, която упражнява в този свят, сила, която от ден на ден става все по-голяма. Препоръчвам ви да не го пренебрегвате. Може и да си имате причини да не го харесвате — лично аз не ви го оспорвам, не ми влиза в работата, — но нещата са надскочили обикновеното харесване и нехаресване. Разберете го.