Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Щом Нобору Ватая е толкова могъщ, защо просто не нареди на списанието да не помества и занапред такива статии? Така ще бъде много по-лесно.
Ушикава се усмихна. После дръпна дълбоко от цигарата.
— Драги ми господин Окада, бива ли да говорите толкова безразсъдно? Ние с вас все пак живеем в Япония, една от най-демократичните държави. Нали така? Това не ви е диктаторски режим, където няма нищо друго освен бананови плантации и футболни игрища. С каквато и власт да разполага политикът в нашата държава, не е толкова просто да спре току-така статия в списание. Прекалено опасно е. Дори и да попритиснеш редакцията, все ще се намери някой недоволен. И тогава нищо чудно да привлечеш още по-голямо внимание. Когато става въпрос за такава скандална история, не си струва да се опитваш да притискаш този или онзи. Така е. И между нас да си остане, но тук може би са замесени опасни играчи, типове, за които вие, господин Окада, не знаете нищо. Ако наистина е така, те като нищо ще завлекат не само доктора. И тогава вече няма спиране. Нека го сравним с посещение при зъболекар. Засега сме на етап, когато новокаинът все още действа. Затова никой не роптае. Но скоро бормашината ще закачи нерв и тогава вече някой ще нададе вой до небесата. Някой наистина ще подскочи. Схващате ли за какво ви говоря? Не че ви заплашвам, но на мен, стария Ушикава, ми се струва, че бавно, без дори да се усетите, ви завличат в опасна територия.
Най-после той като че ли бе казал, каквото имаше да казва.
— Намеквате, че трябва да се оттегля, за да не си изпатя ли? — попитах аз.
Ушикава кимна.
— То е, господин Окада, като да играеш кеч насред магистрала. Играта е много опасна.
— Освен това ще причини на Нобору Ватая големи главоболия. Така значи, ако сложа картите на масата, той ще ме свърже с Кумико.
Онзи отново кимна.
— Общо взето, да.
Аз отпих от бирата. После рекох:
— Нека първо ви кажа следното. Ще си върна Кумико, но ще го направя сам, а не с помощта на Нобору Ватая. Не ми е притрябвала помощта му. И за едно със сигурност сте прав: не харесвам Нобору Ватая. Но както сам подчертахте, тук не става въпрос за харесване и нехаресване. Тук става въпрос за по-важни неща. Не само не го харесвам, не мога да приема дори факта, че съществува такъв човек. И не желая да влизам в сделки с него. Много ви моля, бъдете така любезен да му го предадете. И никога повече не идвайте тук без мое разрешение. Това все пак е моята къща, а не хотелско фоайе или железопътна гара.
Ушикава присви очи и известно време ме гледа иззад очилата. Очите му не помръднаха нито веднъж. Както и преди, в тях не се четяха никакви чувства. Не че бяха безизразни. Ала сякаш изразяваха нещо предварително подготвено от Ушикава за случая. Той вдигна несъразмерно голямата си длан, сякаш проверяваше дали не вали.
— Разбирам напълно — рече Ушикава. — Изобщо не съм смятал, че ще бъде лесно, и не съм особено изненадан от отговора ви. Пък и не се изненадвам лесно. Влизам ви в положението и се радвам, че говорим открито, без недомлъвки и увъртане, само с „да“ и „не“. Така е по-лесно за всички. Аз съм си пощенски гълъб, не ми трябват засукани отговори, в които не можеш да различиш черното от бялото. Светът е пълен с такива! Не че се оплаквам, но съм се нагледал на сфинксове, които всеки ден ми сервират главоблъсканици. Тази работа се отразява зле на здравето ми, така да знаете. При такъв живот неизбежно ставаш мнителен, без да се усетиш. Нали разбирате, господин Окада? Ставаш недоверчив, вечно търсиш скрити подбуди, не вярваш на нищо, нищо не приемаш за чиста монета. Ужасно е, господин Окада, наистина. Добре тогава, ще предам на доктора, че сте му отговорили ясно и недвусмислено. Но не очаквайте всичко да свърши дотук. Вие може и да искате да приключи, но нещата не са толкова прости. Вероятно ще се наложи отново да дойда и да се видим. Съжалявам, че ще трябва да го изживеете повторно и да търпите такъв размъкнат грозник като мен, но много ви моля, опитайте се поне да свикнете с моето съществуване. Като човек нямам нищо против вас, господин Окада. Наистина. Но щете не щете, поне засега се превръщам в едно от нещата, за които просто не можете да си затворите очите. Знам, че се изразих странно, но ви моля, помъчете се да ме възприемате по този начин. Едно обаче мога да ви обещая. Няма да влизам отново самоволно в къщата ви. Напълно прав сте: човек не бива да се държи така. Ще падна на колене и ще ви помоля да ме пуснете. Този път нямах избор. Моля ви, опитайте се да го разберете. Невинаги съм чак толкова безразсъден. Видът ми може да оставя друго впечатление, но аз съм най-обикновен човек. Оттук нататък ще постъпвам като всички и ще ви се обаждам предварително. Така всичко ще бъде наред, нали? Ще ви звънна веднъж, после ще затворя и пак ще ви набера. По този начин ще знаете, че съм аз, и ще можете да си казвате: „О, пак ли тоя тъпанар Ушикава!“, а след това ще вдигнете. Но на всяка цена вдигайте. Ако не го направите, нямам да имам друг избор, освен пак да вляза. Лично аз предпочитам да не го правя, но ми се плаща да въртя опашка, ето защо, когато шефът нареди: „Направи го!“, се старая да го изпълня. Сам разбирате.