Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— … но каквато и да е причината, Ред и Хаос вече нямат значение. Митхар пуска нишките на силата и от тях се пораждат новите богове — говореше Дракен-Корин. Ашен-Шугар се вгледа в оня, който бе негов брат-син, и видя нещо в очите му, нещо, което чак сега осъзна, че е лудост.
— Без Ратхар, който да сплита нишките на силите, тези същества ще вземат властта и ще установят ред. Ред, на който трябва да се противопоставим. Тези богове са знаещи, разумни и ни се опълчват.
— Като се появи някой от тях, убий го — отвърна Ашен-Шугар, безразличен към думите на Дракен-Корин.
Дракен-Корин се обърна към своя брат-баща.
— Те са ни равни по сила. Засега се борят помежду си, всеки се стреми да наложи господството си над другите в стремежа си да овладеят силата, останала от двата Слепи бога на Началото. Но тази борба ще свърши и тогава нашето съществуване ще се окаже под заплаха. Те ще насочат мощта си срещу нас.
— Какво ни е грижа? — каза Ашен-Шугар. — Ще се бием както преди. Това е отговорът.
— Не, нужно е нещо повече. Трябва да се бием заедно, не всеки за себе си, иначе те ще ни надвият.
— Правете каквото искате — заяви Ашен-Шугар. — Аз нямам нищо общо с това. — Яхна Шуруга и полетя към дома си.
— Не сънувах — каза Томас.
— Какво? — попита Пъг.
Томас погледна Миранда.
— Баща ти го е знаел! Той не е създал оръжие, което само да възпре цуранското завоевание, нито само за да осуети завръщането на Драконовата орда на Мидкемия. Той ни е подготвял за тази битка!
— Обясни, моля те — каза Накор.
— Нещо е променило Дракен-Корин — каза Томас. — Той беше луд за представите на собствената си раса. Имаше странни възгледи и непонятни подтици. Той беше движещата сила, стояща зад сътворяването на Камъка на живота. Той измисли расата да вложи силите си в онзи кристал.
— Не — тихо възрази Калис. — Той е бил инструмент. Някой друг го е измислил.
— Кой?
— Не кой — поправи ги Накор. — Кое?
Всички погледи се обърнаха към странния дребосък.
— Какво искаш да кажеш? — попита Пъг.
— Във всеки от вас е заключено нещо — отвърна Накор. Ръката му описа дъга и от нея лумна ореол от светлина, който окъпа каменната зала. Очите на Пъг се разшириха, защото макар да знаеше, че Накор притежава далеч по-голяма мощ, отколкото признава, тази защитна обвивка бе нещо неведомо за Пъг. Веднага разбра какво представлява, но представа нямаше как дребосъкът успя да я сътвори без никакво усилие.
— Кой си ти? — попита Миранда.
Накор се ухили.
— Просто човек, както съм казвал много пъти.
— Но и нещо повече — каза навъсено Доминик.
Накор сви рамене.
— Аз също съм инструмент, в някакъв смисъл. — Погледна ги един по един. — Някои от вас са ме слушали да разказвам за предишния си живот и всичко, което съм ви казал, е вярно. Когато бях дете, силите дойдоха при мен и баща ми ме прогони от селото заради лудориите ми. Пътувах и се учех и през по-голямата част от живота си бях точно такъв, какъвто ме виждате сега. Срещнах една жена, Йорна, в която си въобразих, че съм влюбен — младите мъже често смесват физическия глад с любовта — и в своята суета си въобразих, че и тя е влюбена в мен; ние също така сме способни да превръщаме желаното в действителност. Погледнете ме! — Той се усмихна. — Млада и красива жена да се влюби в мен? — Сви рамене. — Все едно. Важното е, че това ме направи по-мъдър, макар и по-тъжен. — Погледна Миранда. — Знаеш какво стана след това. Майка ти тръгна да търси някой, който може да я научи на повече неща от мен, защото както винаги съм казвал, аз съм само един човек, който знае няколко фокуса.
— Защо имам чувството, че ти си може би единствената личност на тази планета, която използва това определение? — попита Миранда.
— Както и да е — продължи Накор, — Йорна стана жена на Макрос, а аз станах скитник. — Огледа залата. — Животът ми се промени един ден, след като преспах в една изгоряла колиба в хълмовете на Исалан. Винаги съм имал дарбата да правя разни фокуси, дребни неща, но онази нощ сънувах и в съня ми се каза, че трябва да издиря нещо.
— Какво? — попита Пъг.
Накор отвори неизменната си торба за всичко и бръкна вътре. Не за първи път Пъг виждаше как дребничкият мъж пъха ръката си изпъната чак до рамото, след като, външно поне, торбата като че ли не беше по-дълбока от един лакът. Пъг знаеше, че вътре има нещо, подобно на мъничък разлом, който позволяваше на Накор да стигне през торбата до някакво място, където беше закътал смайваща колекция вещи.
— Аха! — каза Накор и издърпа някакъв предмет. — Намерих го.
Всички гледаха с любопитство. Накор държеше някакъв цилиндър, дълъг може би около шест педи, с диаметър педя и половина. Беше студен и сивкавобял. В двата края на цилиндъра имаше по едно изпъкнало копче.