Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Лорд-командир Арентес е сигурен, че битката ще се реши при стените.
— Но вие не ми изглеждате твърде убедена, милейди.
— По всичко личи, че Варинсхолд е паднал за една нощ. Най-великият град в Кралството — превзет, кралят — убит, а войската му — победена само за няколко дни. Не знам много за армиите и войната, но подобна бърза победа със сигурност е била предхождана от сериозна подготовка, плановете за нашествието са подготвяни с месеци и дори с години.
Имаше известна изненада в погледа му, но и облекчение също.
— Радвам се да видя, че васалният лорд добре е избрал кой да го наследи, милейди. Смятате, че и срещу нас воларианците имат отдавна подготвени планове?
— Това не е широко известно, но в нощта преди деня, когато вие дойдохте да отправите петицията си, срещу чичо ми бе направен опит за покушение. Ако убийците бяха успели, сега васалството щеше да е в хаос и не би имало кой да организира отбраната му.
— Явно въпросните убийци не са си разбирали особено от работата.
— Така беше.
— Ако сте права, излиза, че воларианският план се е провалил и сега не им остава друго, освен да разчитат на обсада.
— Може би. Или пък имат резервен длан. Кажете ми какво знаете за Синовете на Верния меч?
Той зарея поглед към реката.
— Фанатични последователи на покойния ви баща, така съм чувал. В южните графства не са особено популярни, там хората гледат прагматично на живота. Мислите, че имат пръст в това?
— Знам го със сигурност. — Замълча. Гледаше го как обхожда с поглед реката от бряг до бряг, очите му несъмнено изчисляваха стрелковите обхвати. — Лейди Велис защо ви посрещна с такова подозрение? — попита накрая.
— Не заради връзка със Синовете, уверявам ви. — Погледна я отново и веждите му се вдигнаха при вида на лъка от планински бряст, който Рева носеше. — Окото на Отеца, милейди. От къде намерихте това чудо?
Тя вдигна лъка и сви рамене.
— Купих го от един пиян овчар.
Антеш посегна несмело към оръжието.
— Може ли?
Тя му даде лъка, смръщила вежди. Антеш изпиваше с поглед оръжието, пръстите му играеха по резбата, после подръпнаха опънатата тетива и усмивка разтегли устните му.
— Мислех, че не е оцелял нито един.
— Познавате този лък? — попита тя.
— Само по репутацията. Като дете имах щастието да опъна един от братята му. Никое друго оръжие не стреля толкова право. — Поклати глава и ѝ върна лъка. — Наистина ли не знаете какво държите в ръцете си?
Рева поклати глава.
— Онзи овчар дрънкаше нещо за стара война. Не го слушах внимателно.
— Е, може и да е имало нещо вярно в историята му, защото петте лъка на Арен са били изгубени във война, войната, след която това васалство е станало част от Кралството. Милейди, оръжието в ръцете ви е жива кумбраелска легенда.
Рева сведе поглед към лъка. Често се бе дивила на изящната дърворезба, знаеше, че оръжието е прекрасно, но чак легенда? Зачуди се дали стрелецът не си прави майтап с нея, някаква шега, с която ветеранът поднася впечатлителния новобранец.
— Наистина? — каза тя с вдигнати вежди.
Антеш ѝ отговори напълно сериозно:
— Наистина. — Бръчка пресече челото му, той изправи гръб и я измери с напрегнат поглед. — Кръвта на Мустор носи лък на Арен — тихо каза той.
Сетне примигна, извърна бързо глава и взе собствения си лък.
— Редно е да се заема с командирските си задължения, милейди.
— Чакай — извика след него тя. — Кой е този Арен?
Той само ѝ махна любезно за довиждане и се отдалечи.
Съгледвачите се върнаха на следващия ден, двама изтощени конници, които докладваха пред васалния лорд и капитаните в престолната зала.
— Пограничните земи горят, милорд — каза по-възрастният от двамата. — Хората се стичат на юг и разказват истории за кланета и невиждана жестокост. Слухове има всякакви и различни, но по всичко личи, че кралят наистина е мъртъв, а Варинсхолд е паднал, заедно с голяма част от Азраел.
— Някакви новини за принцеса Лирна? — попита васалният лорд. — Говореше се, че е отишла при лонаките да сключва мира.
Войникът поклати глава.
— Изглежда, се е върнала в столицата в същия ден, когато воларианските кораби са влезли в пристанището. Говори се, че дворецът е изгорял заедно с всички членове на рода Ал Ниерен.
— Видя ли изобщо войници от Кралската гвардия? — попита лейди Велис.
— Само шепа оцелели, милейди. Изтощени мъже с лудост в очите, без оръжие и броня, бягаха на юг. Вчера все пак попаднахме на стотина мъже, останки от различни роти, които сякаш не бяха загубили докрай желанието си за борба. Казахме им да дойдат тук.