Фурията на курсора

— Да. Но мисля, че най-накрая разбрах какво се е случило, започвайки със Седемте хълма.

— Какво имате предвид? — попита Арарис.

Септимус поклати глава и вдигна ръка.

— Няма време. Сега искам да ги заведеш на безопасно място.

— Ваше височество, мога да отделя част от конниците, за да ги придружат.

— Не. Трябва да си ти.

— Врани, Септимус — възкликна Арарис. — Защо?

Септимус го погледна в очите и тихо каза:

— Защото знам, че ти ще се погрижиш за нея.

Очите на Арарис се разшириха и лицето му пребледня. Той поклати глава.

— Сеп, не. Не, не е така. Никога не бих искал това. Не и на господаря си. Не и на моя приятел.

Лицето на принцепса изведнъж се озари от усмивка и той избухна в смях с отметната назад глава.

— Врани. Аз го знам, Рари, глупчо такъв. Знам, че не си го искал.

Арарис се намръщи и сведе глава смутено.

— Както и да е. Аз не съм длъжен. Това е неправилно.

Септимус потупа Арарис с юмрук по рамото.

— Ха, човече. Няма да съм много добър, ако хвърлям камъни по всеки, който се влюби в нея. В крайна сметка нали и аз се влюбих — той погледна към палатката, която споделяше с Исана. — Тя е нещо специално.

— Тя — да — тихо се съгласи Арарис.

Лицето на Септимус отново стана спокойно.

— Така че трябва да си ти.

— Добре — каза Арарис.

— Ако нещо се случи с мен…

— Няма да се случи — твърдо каза Арарис.

— Не можем да го знаем — каза Септимус, — никой не може. Но това трябва да си ти. Ако ми се случи нещо, искам ти да се погрижиш за нея. Не мога дори да си представя, че тя и детето ще останат сами. Обещай ми, Арарис.

Арарис поклати глава.

— Това е нелепо.

— Може би — съгласи се Септимус. — Надявам се да е така. Но ти ми обещай.

Арарис се намръщи за момент. После брадичката му потрепна в кратко кимване.

— Ще се грижа за тях.

Септимус леко стисна ръката му, тонът му беше топъл.

— Благодаря ти.

Сънят замръзна, спирайки на тази сцена.

До Исана Фейд погледна образа на Септимус.

— Аз го подведох — каза той. Сълзи се търкаляха по бузите и белезите му. — Трябваше да стоя до него. Но щом той леко ме побутна… и единственото ми желание стана да ви отведа колкото се може по-далеч от битката. Да осигуря вашата безопасност.

Той наведе глава.

— Позволих на сърцето си да контролира главата ми. Позволих на това да затвори очите ми за моя дълг. Да затвори очите ми за възможните опасности. Да затвори очите ми за раната на вашата сестра. Да затвори очите ми за това, което може да се случи на детето.

Той я погледна с очи, пълни с тъга.

— Обичах те, Исана. Жената на моя най-добър приятел, на моя брат по меч. Обичах те. И ме е срам.

Един дълъг миг Исана гледа образа на Септимус, въпреки че в съня й илюзорни сълзи замъглиха нейното зрение.

— Фейд…

— Не мога да изкупя грешките си — каза Фейд. — Никога няма не измия кръвта от ръцете си. Пусни ме. Тук за мен не остана нищо.

Исана се обърна към Фейд и протегна бледите си, изящни ръце, за да обхване лицето му с тях. Тя почувства неговата мъчителна вина, почувства болката, самообвинението, бездънния кладенец на съжаление.

— Това, което се случи — каза тя тихо, — не беше твое решение. То беше ужасно. Мразя, че се случи. Но не ти беше причината за всичко това.

— Исана… — прошепна Фейд.

— Ти си просто човек — прекъсна го Исана. — Всички ние правим грешки.

— Но моята… — Арарис поклати глава. — В крайна сметка аз бях част от тази война. Ако Септимус беше останал жив, той щеше да бъде най-великият Първи лорд на Алера сред всички, които някога са живели. Той щеше да има изключително надарен наследник. Милосърдна, разбираща съпруга до него. И нищо от това нямаше да се случи.

— Може би — каза тихо Исана. — А може би не. Но ти не можеш да носиш отговорност за действията на хиляди и хиляди други хора. Трябва да се освободиш от това, да го пуснеш.

— Не мога.

— Можеш — каза Исана. — В случилото се ти нямаш вина.

— Тави — каза Фейд.

— И това също не е твоя грешка, Фейд — въздъхна Исана. — Тя е моя.

Фаде примигна в недоумение.

— Какво?

— Аз му направих това — тихо прошепна Исана. — Когато беше още бебе. Всеки път, когато го къпех, си мислех какво може да се случи, ако той прояви способностите на баща си. Колко силно щеше да привлече вниманието към него. Че това ще го определи като наследник на Гай. Че ще го направи мишена за всички властолюбиви маниаци в Империята, които мечтаят да заемат трона. Отначало не осъзнавах какво правя с него.