Диамантен меч, дървен меч [bg]

- И що за "храчка" беше това?

- Дану ги знае! - озъби се здравенякът. - Не видох как стана. Чак кога тресна... видох как се срути къщето...

- Тогава - решително изрече Фесис, удобно захващайки глефата с две ръце, - хайде към кулата им! Никаква магия сега няма да им отърве задниците, кълна се!

Двамата се вляха в тълпата, която от отделни групи хора се беше превърнала в общ разгневен поток, плискащ се в зиданите брегове на улицата.

Внезапно на няколко преки встрани, където според Фесис минаваше улица "Самоцветна", загърмя. Очевидно вълшебниците бяха съзрели там нещо по-опасно от колона бунтовници. Петте удара проехтяха като пляскане от великански ръце. Фесис трепна -усещаше мощта на заклинанието. Хората наоколо се стреснаха, ала навярно вече почваха да свикват - мъжете запсуваха, жените тихичко заплакаха. Сивият воин погледна нагоре, към "Самоцветна". Над силуетите на покривите към небето изригваха пет златисти стълба от усукани огнени езици.

Фесис почувства хлад в стомаха. Против това заклинание той не знаеше как да се брани. Ако на онези от кулата им хрумне да халосат тълпата, заедно с която вървеше...

Рамото го заболя съвсем не навреме, той чак засъска през зъби.

Метежниците минаха покрай голям хан, ударен съвсем преднамерено точно в средата. Не по-малко от двайсетина трупа се различаваха сред развалините.

Кулата на Зеления орден гордо се извисяваше в средата на малък площад, също както останалите твърдини на Дъгата в кварталите на града. На подстъпите към площада имаше доста мъртви - първият опит за щурм беше излязъл скъпо на бунтовниците.

- Досега ни пърлеха с пламъци - каза здравенякът с ръждивата бойна брадва. - С какво ли ще ни гощават оттук насетне...

Маговете наистина можеха да им сервират всякакви изненади. Например да напуснат кулата чрез заклинание за Преместване и да оставят градските бунтовници да си бият главите в несъкрушимите стени и да губят хора, натъквайки се на защитните магокапани.

Острият връх на твърдината се губеше в ръждиви, осветени от пожари кълба дим. Отсреща горяха срутени къщи, ала огънят не смееше да се прехвърля нататък - пак попадения от вълшебни изстрели. По терасите и балконите на кулата нямаше жива душа и се създаваше впечатлението, че пламъците изникват по волята на разгневени богове, които наказват дръзките грешници.

Само дето нито една от жертвите наоколо не бе дело на боговете. "Боговете, дори да се разбеснеят, накрая стават милостиви" - твърдяха жреците.

Дъгата за разлика от тях не знаеше що е милост.

Фесис се притискаше към останките от някаква стена. Бе лоша защита, но пак по-добра от никаква. Младежът разбираше, че атакуващите нямат никакъв шанс. Даже да постелеха с трупове пътя до бронзовата порта на твърдината - пак не биха стигнали.

При други обстоятелства Фесис би рискувал да проникне в кулата през мазетата и катакомбите - не се съмняваше, че всяка резиденция на Седмоцветието има поне един таен проход към подземията. Но, естествено, тъкмо в момента не би предприел подобна авантюра.