![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Чудесно. Все още си твърде слаб.
Келнерът вдигна чиниите им и остави плоча със сгъната върху нея бележка. Сабета я вдигна и небрежно я погледна.
— Какво е това?
— Сметката блюдо по блюдо — отговори тя. — Тук ти я носят на масата. Голяма мода е. Тези, които четат, могат да се хвалят пред другите.
— Странно — каза Локи. — Но това е Западът. И сега какво, господарке Галанте? Разходка пеша или с карета, а може би…
— Сега почиваме на старите си лаври. — Тя се изправи и се протегна, разкривайки колко точно прилягаха дрехата и жакета към извивките ѝ — Виж, не че не оценявам почивката, но някои неща… трябва да стават бавно.
— Бавно — повтори Локи, наясно колко ужасно се проваля в опита да прикрие разочарованието си. — Разбира се.
— Бавно — повтори и тя. — Имаме пет и повече години остри ръбове за изглаждане. Може и да съм готова да поработя върху тях, но не мисля, че ще се справя за една вечер.
— Разбирам.
— О, не ми излизай с погледа на нещастно кученце — докосна кръста му и го целуна по бузата така, че да не е твърде страстно, но все пак — по-продължително от обичайна любезност. — Да го направим отново. След три нощи. Ще избера друго интересно място.
— Три нощи — каза Локи, докато все още чувстваше допира на устните ѝ върху кожата си. — Три нощи. Добре. Само опитай да ме спреш.
— Не мога. Изглежда, обещах да се бия честно — тя извади чифт кожени ръкавици от жакета си и си ги сложи.
— Може ли поне да те изпратя до каретата ти?
— Ами… не мисля — палаво отвърна тя. — Ще се опитам да следвам главното правило на професията ни, а именно — винаги оставяй лапнишарана да иска още.
Посегна под масата и извади намотано полукопринено въже, скрито предварително там. Локи гледаше озадачен как в другата ѝ ръка се появи тънка метална пръчка, която тя прикрепи към механизма за вратата на келнера. Отвори я за секунди.
— Ей, почакай малко…
— Беше, в случай че опиташ някакъв трик. Дали щях да я използвам за бягство, или за да те обеся, въпросът остава открит.
— Сериозно ли говориш?
— Не бих се изразила така — с усмивка отговори тя. — Но със сигурност съм искрена. Благодаря за цветето. Оставила съм ти нещо в замяна.
След това изчезна. Въжето беше закачено за клетката под масата. Сабета го ритна през вратата и го изстреля в нощта. Без никакво усилие се плъзна по него, използвайки триенето на обувките и ръкавиците си, а робата ѝ се развя като листенца на брулено от вятъра цвете.
— По дяволите — прошепна Локи, докато я гледаше как се приземява безопасно и изчезва в далечината под него. След секунда последните ѝ думи най-накрая пробиха завесата от вино, обгърнала ума му, и той се потупа припряно. В левия джоб на жакета му имаше лист хартия — бележка? Любовно писмо?
Отвори го бързо и откри сметката за вечерята.
9.
— Движение! Движение! Ако ви е мил животът, махнете се от пътя!
Портиерите се разпръснаха пред двата почти изпуснати коня, влачещи паянтова талига, управлявана от кочияш с безумен поглед. В задната част на превозното средство бяха натоварени чували и варели, един от които изпускаше пътека от сив пушек по цялата улица. Едно от колелата закачи тротоара, счупи се и талигата се преобърна, а съдържанието ѝ се изсипа пред вратите на „Знакът на Черен ирис“.
— Алхимия! — Кочияшът — слаб, белобрад мъж с обемисто, проядено от плъхове палто, скочи на земята, докато димът се виеше около него. Освободи обезумелите коне, а от разсипания товар се стрелкаха и изскачаха искри. — Купища алхимия! Донесете вода и пясък или спасявайте проклетия си живот!
Клиенти, слуги и стражи изскочиха от странноприемницата, за да видят какво се е случило, само за да се върнат ужасени обратно, докато димът вече влизаше в сградата. От маранята застрашително се чуваха пукащи звуци, а започнаха и да пламват огньове със странни цветове. Кочияшът на катастрофиралата талига поведе конете по улицата, където откри няколко момчета в униформи на „Знакът на Черен ирис“ да гледат случващото се.
— Дрън! — извика кочияшът, хвърляйки юздите на едно от децата. — Пази животните ми! Ей сега се връщам!
Брадатият мъж се стопи в надигащия се мрак на улицата. Зелен, червен и жълт като горчица дим се надигаше от разгорелия се огън, а езиците му се стрелкаха като зловещи змии във въздуха. Новата мараня носеше ухание на чесън, сяра и умъртвена плът. Цялата страна откъм улицата на „Знакът на Черен ирис“ беше потопена в живописен алхимичен кошмар.
Повече или по-малко прикрит от бълвания пушек, почти изцяло скрил следобедното слънце, кочияшът се затича по улицата зад кръчмата. Хвърли палтото и шапката си зад купчина празни сандъци, след това свали размъкнатите панталони и обувките, разкривайки прилепнали по тялото му черни панталони и лъснати обувки. Брадата си отиде последна. Прясно обелен като човешки плод, обръснат и добре облечен, Локи Ламора тръгна бавно към края на задимената улица и стигна до площада зад кръчмата.