Републиката на крадците [bg]

— Ако искаше да съм готов по-рано — каза той, — с удоволствие щях…

— О, не. Как бих могла да бъда подходящо тайнствена и очарователна, ако не те очаквах спокойно, когато се отвори вратата?

— Ти можеше да го постигнеш някак си. — Локи се вгледа по-внимателно в клетката. Въпреки че масата беше оградена от прозрачни завеси, в момента те бяха вдигнати до тавана и застопорени на място. Клетката беше изработена от тънки пръчки, разположени във формата на решетка с разстояние около три сантиметра от всяка страна, което даваше на Локи изглед към североизточната част на Картейн, осветена от последните златисточервени отблясъци на залеза. — У дома наказват престъпниците с подобни уреди.

— Е, в Картейн престъпниците си плащат за привилегията да бъдат издигани — отвърна Сабета. — Някой ми каза, че Наблюдателницата всъщност е вдъхновена от Двореца на търпението. Нещо за това как Западът облагородява и усъвършенства източните обичаи.

— От няколко години съм тук, но не чувствам да съм се облагородил или усъвършенствал — каза Локи.

— Наистина е така, все още дори не си предложил да налееш виното — отвърна Сабета с престорена надменност.

— О, по дяволите — отвърна Локи и неуверено скочи на крака. Бутилка с някаква течност стоеше на масата до три чаши. Той изпълни задължението си с изящество и напълни две чаши, като предложи едната на Сабета с пресилен поклон.

— По-добре, но забрави някои от нас — каза тя, сочейки празната чаша.

— Хм? — близостта до Сабета беше като пясък в чарковете на ума му. Представяше си как буквално се мъчат да се задвижат, докато се взираше в празната чаша. След това го обля топла вълна срам. — Ад и кастрация! — промълви, докато наливаше отново, и продължи: — Чаша, напълнена догоре за отсъстващите приятели. Нека Уродливия страж благослови уродливите си слуги. Окови, Кало, Галдо и Дървеницата…

— Нека се смеят вечно в по-добри светове от този — каза Сабета, докосвайки чашата на Локи. И двамата отпиха малки глътки. Виното беше добра реколта, пивко и силно, с вкус на сливи и горчиви портокали. Локи седна отново на възглавницата си и между двамата настана неловка тишина.

— Извинявай — каза тя, — не исках да придам меланхолична нотка.

— Знам — Локи си наля вино отново, като си помисли, че ако беше отровено, всичките му надежди и предположения така или иначе биха били излишни. Миниатюрният арсенал в палтото му изведнъж му се стори комичен. — И така, хареса ли ти цветето, което ти донесох?

— Невидимото цвете? Хипотетичното цвете?

Локи повдигна вежди и потупа дясната част на сакото си. Сабета погледна надолу, потупа припряно собствения си жакет и извади разцъфнал розов цвят с тъмновиолетови листенца с пурпурни връхчета.