Републиката на крадците [bg]

— Виждала съм слуги — отвърна Сабета. — Хора, подкарали файтони, разтоварващи разни неща, но те със сигурност не са Вързомагове. Не съм виждала никой да се разхожда из острова, нито пък да дава заповеди или дори да си приказва с някого. Няма стражи, няма господари и господарки, само прислуга. Ако са долу, значи, се крият. Дори и от очи, разположени на няколкостотин метра разстояние.

— Особняци са — каза Локи, загледан в бледооранжевите остатъци на собственото си вино. — И казвам това като напълно квалифициран, професионален особняк първа степен. Щеше ми се да не бяха толкова арогантни, но предполагам, че особените хора имат особени навици.

— Чудя се — каза Сабета — дали мислиш… Мислиш ли, че възложителите ти са били напълно искрени с теб по отношение на мотивите си за това тяхно състезание?

— По дяволите, не — отвърна Локи. — Но това е лесен въпрос. Може би не си се срещала с моята линия от семейството на маговете. Защо, мислиш ли, че твоите са…

— Не знам — рече тихо тя, загледана в нощта. — Предоставиха всички инструменти, които обещаха. Изглеждат доволни от работата ми и мисля, че обещанията им за последствията със сигурност са искрени. Но тайнствеността им и това, че заблуждават, са нещо толкова привично за тях…

— Наистина не си свикнала да се чувстваш като фигура на дъска за игра — каза Локи.

— Не — отговори тя, а след това сложи край на краткия момент на копнеж, като му се изплези, — не съм имала толкова много възможности като тебе да свикна с усещането.

— О, не! Змия в рокля. Е, ако не бях такъв джентълмен, щях да пречупя духа ти с остроумен и смазващ отговор, мадам, и щяхте да сте… напълно… и моментално остроумно затапена.

— Ако приличаше на какъвто и да е истински джентълмен, нямаше да е толкова забавно да се вечеря с теб.

— Признаваш, че се забавляваш?

— Признавам, че е точно толкова забавно, колкото се притеснявах, че ще бъде — погледът ѝ се сведе към масата, преди да продължи. — Присъствието ти е… все по-малко задължение и все повече — утеха.

„Е — подсмихна се Локи, — винаги съм бил доволен да не бъда чак такова бреме, каквото си очаквала.“

— Десерт?

— Ще ми простиш ли, ако пропусна? — Локи потупа корема си, който беше благосклонно достигнал физическия лимит на лакомията. — Натъпкан съм като торба с жито.