Републиката на крадците [bg]

— Очакванията ни са по-високи от тези на Черен ирис — добави Епиталус. — По-строги стандарти. Не обикаляме да ухажваме всекиго, мастер Лазари. Със сигурност разбирате, че така бихме изглеждали като просяци.

— Съмнявам се, че който и да е от получателите на настоятелни молби, които отправям — отговори Локи, — ще възприеме визитата на някого от вашия ранг като нещо друго освен дълбоко ласкателство.

— Нямаме предвид тях — отвърна Декса. — По-скоро ставаше дума за другите членове на Дълбоки корени. Такова поведение не би срещнало подкрепа.

— Разбирам — каза Локи. — Няма значение, че тези скрупули ви доведоха до унизителна загуба на последните два избора. Няма значение, че ще прилагате „строгите стандарти“ върху все по-свиващ се кръг от съмишленици с все по-свиващо се влияние, ако за пореден път нехайно оставите Черен ирис да ви победи.

— Стига, стига, скъпи мастер Лазари — каза Декса. — Със сигурност няма причина за…

— Натоварен съм с извоюването на победа на тези избори — прекъсна я Локи. — За да успея, ще променя всеки обичай, който се налага да бъде променен. Ако не разполагам с пълното ви доверие, тогава приемете остав…

— О, не — сепна се Епиталус, — моля ви, не…

Локи отново стана свидетел на странното изкуство на Вързомаговете, докато вродените предразсъдъци на картейнци се сблъскваха с наложения им рефлекс да го възприемат като нещо средно между висш шпионин и пророк. Беше нещо, видимо за очите им, и макар да изглеждаше, че нещата отиват в желаната от него посока, той реши, че е най-добре да добави нещо, за да е сигурен.

— Нямаше да искам това от вас — каза той меко, — ако не вярвах, че ви извеждам на пътя на сигурния успех. Качеството и изяществото ви веднага ще привлекат тези личности в нашия лагер, а след като вие самите ще сте ги избрали, те няма да донесат на Дълбоки корени нищо друго освен доверие. Докарайте ни около стотина. Победата ще си струва, уверявам ви.

Декса и Епиталус се примириха. С неохота, разбира се, но Локи беше доволен, че му кимнаха искрено.

— Чудесно — каза той. — Сега имам уговорка за вече… За среща. Среща по работа. Нещо, което наистина ще подпомогне каузата ни. Мастер Калас ще е тук, ако се нуждаете от нещо.

— Помислих си, че сте твърде добре облечен за съвещание, на което да планираме — каза Декса.

— Ами горкият Виа Лупа? — попита Епиталус.

— А, Никорос… Нека поспи още малко. Утре ще е потънал до ушите в кошници и зелени ленти.

Локи подръпна ненужно няколко пъти тъмносиньото си палто и изтупа несъществуващ прах от черното си копринено шалче.

— И ако не се върна… — промълви той на Джийн.

— Ще срина „Знакът на Черен ирис“ до основи, а Сабета ще кача на кораб до Талишам.

— Успокоително — прошепна Локи. — Така. Трябва да чакам каретата. Моля те, закачи бележка на ревера на Никорос. Все още чакам проклетия алхимик и стража.