Републиката на крадците [bg]

— Толкова е страховит, а?

— Напомни ми колко хора изпрати да го заловят, докато ти беше заета с упояването ми.

— А ако Вързомаговете приемат за сблъсък…

— Нищо подобно. По дяволите, това само би повишило стойността ни като забавление за глупавите ни господари. Те искат да вършим това дело по познатия ни начин. Хитрости и измами, а не счупени глави. И не ми казвай, че не би погъделичкало гордостта ти.

— За да сме ясни, предлагаш ми да зарежа подход, който вече ми донесе значителен успех, и да продължа борбата на ниво, което е по-подходящо за ограниченията на твоята собствена… неадекватност, и трябва да сторя това, защото ще ме накара да изпитам топлото чувство на добродетелта?

— Предполагам, че ако пренебрегнеш прелестната емоционална реакция на предложението и вникнеш в студения рационален смисъл…

— Колко странно. Звучиш като човек, който манипулира доверието. Не възразявам да прекратим малката си игра, докато ти водя с една точка — каза тя с тънка усмивка. — Примирие, както го обсъдихме, простиращо се стриктно до теб, мен и Джийн, така че да разполагаме с повече време да се тревожим за същинското състезание. Ще пиеш ли за това?

— Пълната чаша е празно обещание — отвърна Локи. Чашите им звъннаха при срещата си, а след това и двамата ги опразниха до последната капка.

— Двойно или позор — каза Сабета, докато бързо ги пълнеше повторно. Отново се състезаваха кой първи ще пресуши чашата си, а след като приключиха, смехът ѝ звучеше достатъчно искрен, за да накара Локи да почувства, все едно свеж полъх е преминал през онова, което тлее в сърцето му.

— Изобщо не можеш да си представиш — каза той, докато топлият облак на виненото опиянение постепенно се изкачваше от гърдите към главата му — колко тегоби съм готов да изтърпя, за да чуя отново този смях.

— О, мамка му! — каза в отговор тя, въртейки очи, без да сваля усмивката от лицето си. — От работата направо към флирта.

— Ти си тази, която ме налива с вино!

— Всяка разумна жена предпочита мъжете си пияни и послушни.

— А сега говориш, все едно съм твоя собственост. Богове, продължавай.

— Това е далечен отзвук от прашния вихър, който нахлу в моя хан и ме обвини в жестоко дърпане на любовните му струни.

— Опитай да прекараш четири дни на седлото без подготовка и ще видим в какво настроение ще бъдеш.

Разговорът им беше прекъснат от металната греда, която се спусна от кулата и се закрепи до клетката. Появи се келнер, който отвори врата в медната решетка, през която на няколко пъти донесе прясно вино и аперитиви в златни съдове.

— Надявам се, не възразяваш, че поръчах и за теб — каза Сабета.

— Осланям се на милостта ти — отвърна Локи, чийто стомах вече болезнено къркореше. За щастие, Сабета, изглежда, разбираше неудобството от неговия новопоявил се апетит и унищожи блюдата с неделикатна бързина, напълно отговаряща на неговата.

Ястието се състоеше от прозрачни подводни гъби от Амател, сварени, докато придобият ефирна текстура, гарнирани с черни като въглени трюфели в сос от малц и горчица. Имаше и студени маслени сирена и крехки, страшно люти златни чушлета. Пикантният пържен хляб със сладък лук беше поръсен с тръпчиво жълто кисело мляко, вариация на блюдо, което Локи познаваше от сайрунийската кухня. Всяко ястие беше придружено от още и още вино. Въпреки че Локи чувстваше как умът му се замъглява, той беше окуражен от засилващата се червенина по бузите на Сабета и от все по-широката ѝ усмивка, появяваща се все по-лесно с напредването на вечерта.