Републиката на крадците [bg]

— Все едно. Мисля, че трябва да поседиш в една стаичка и да се отегчаваш, докато се оправям с кашата.

— Стига, стига — каза Локи. — Би трябвало да знаеш, че имам резервен план, в случай че искаш да постъпиш така.

— И разбира се, ти би трябвало да очакваш, че и аз имам план, в случай че искаш да играеш по трудния начин — каза тя.

— О, абсолютно.

— Е, добре — тя прокара пръст по дължината на ревера на жакета си. — Ще ти покажа моето, ако ти ми покажеш твоето.

— ТИ! СПРИ НА МЯСТО!

Викът проехтя на площада, последван от трима стражи в туники, появили се от разнасящия се дим. Водачът им, мъж с брада с цвета на пшеница и с естетическите качества на свинска мас, докосна Локи по рамото с дървена палка.

— Като страж на Картейн, сър, се налага официално да ви задържа — каза той.

— Колко ужасно! — престорено се прозя Локи. — Какво е обвинението?

— Приличате на заподозрян, издирван за разпит по конфиденциален въпрос. Трябва да дойдете с нас.

— Колко жалко! — Локи позволи на стражите да го обградят небрежно и свали въображаемата си шапка към Сабета, докато се отдалечаваше с тях. — Верена, бих искал да продължим разговора си, но изглежда, недостатъците на личността ми са станали официален повод за притеснение. Пожелавам ти късмет със справянето с малкото… пожарче.

Точно преди димът да го погълне отново, Локи бързо направи тайни знаци: „С нетърпение очаквам утрешната вечер.“

Нейният отговор също представляваше знак, но не произхождаше от кодираните сигнали на Джентълмените копелета. И все пак Локи се почувства успокоен от факта, че тя се усмихваше, докато го правеше.

Улицата пред „Знакът на Черен ирис“ беше смрадлива бъркотия. Добре облечени мъже и жени с черни цветя на реверите си търсеха изход, докато добронамерени хора с кофи вода се блъскаха един в друг като билярдни топки. Алхимичните огньове си горяха щастливо, а в миазмата се появи дъга от магически светлини. „Похитителите“ на Локи го преведоха през улицата, преди да се отклонят в празен двор без прозорци към него.

— Отлично избрахте момента, сержант — каза Локи, изваждайки три еднакво големи кесии. — Достойно за аплодисменти.

— Гордеем се с изпълнението на гражданския си дълг — каза брадатият мъж. Със съмишлениците му приеха кесиите с широки усмивки — докато наблюдаваха Локи, за да се включат в случай на нужда, бяха изкарали три месечни заплати само за няколко минути. Направо е приятно, помисли си Локи, да вървиш по старите познати пътеки на алчността, след като е трябвало да се оправяш със зловещата отстъпчивост на „приспособилите се“ хора от Дълбоки корени.