Републиката на крадците [bg]

— Виждаш ли? Универсално е — каза Локи. — Разбира се, изключително лицемерно от моя страна е да ти казвам да не го приемаш лично. Лесно е да предписваш лекове за собствените си слабости, когато ги забелязваш у другите.

— Не обичам да съм кукла на конци, на каквито и да е конци, дори и на моите собствени. Опитах се… да проследя някои от тях, предполагам. Да видя докъде стигат.

— Аха — Локи завъртя безцелно чашата си. — Опитваш се да помириш противоречивите си мисли относно моя милост. Чудиш се какво решение би взела, ако я нямаше общата ни история.

— Богове, проклятие! — Сабета подчерта възклицанието си, като замери Локи с подплатената си копринена кърпичка. — Не прави това, чувствам се, все едно мислите ми са изписани на челото.

— Я стига. Така е честно. Четеш ме като лист пергамент.

— Опитах се да те премахна.

— Половинчато — каза Локи. — Много половинчато. Признай си. Направи го трудно, но част от теб искаше да види как с Джийн слизаме от кораба и се връщаме в града.

— Не знам. Исках да те видя, но след това исках да си тръгнеш — отвърна Сабета. — Опитах се да откажа поканата за вечеря. Не можах. Не искам… не искам някой да ми се превръща в навик, Локи. Ако обичам някого, искам изборът за това да е мой… Искам да е правилният избор.

— Никога не съм чувствал, че имам избор. Още от първите часове, когато се запознахме. Спомняш ли си, когато ти го казах за първи път? Почти ме изхвърли от покрива.

— Мислех, че го заслужаваш. Знаеш ли, понякога се връщам към този вариант, независимо дали имам покрив подръка.

— Трудна жена си, Сабета. Но така или иначе само в трудните жени си струва да се влюбваш.

— Ти пък откъде знаеш? Не е като да си ухажвал някоя друга…

— Това е лесно. Започнах с възможно най-трудната жена, така че да не трябва да търся повече.

— Опитваш се да си очарователен. — Сабета стисна ръката му веднъж, след което я отдръпна. — Избирам да не бъда изцяло очарована, Локи Ламора.

— Не изцяло?

— Не изцяло. Не още.

— Е… — въздъхна Локи. Вечерта можеше и да не приключва така, както се надяваше, но това не беше причина да бъде по-лоша компания. — Предполагам, че все още имам две амбиции, които да осъществя, докато съм в Картейн. Десерт?

— Какво ще кажеш да се върнем на брега?

— Беше ми любопитно какво ще стане, когато предложиш това. С катапулт ли ще напуснеш? С огромно хвърчило?

— Един ефектен изход е забавен, но втори би бил неловък. Не трябва да оставяме западняците да си мислят, че каморци нямат никакво чувство за такт.

Превозното им средство до брега беше плоскодънна лодка с кадифени възглавници, управлявана от възхитително мълчалив старец, гребящ на кърмата. Локи и Сабета се возиха един до друг в приятна тишина, а водата около тях беше осветена в бяло и синьо от фенерите на баржата-ресторант. Въздухът беше наситен с бледи, потреперващи ивици, блещукащи като светулки, добавящи меки нотки светлина към водното платно.