Републиката на крадците [bg]

10.

Втората нощ от работата им на горните етажи премина също толкова гладко, колкото и първата. Прочистиха пряката около кръчмата на Джостен точно след полунощ, като се промъкваха през покривни градини и добре поддържани застлани с плочи покриви, използвайки комините и парапетите за прикритие.

Не всеки, пресякъл пътя им, беше на заплата при Сабета. Пияна жена, сгушена в ъгъла на терасата си, тихо плачеше над малка картина и не ги забеляза как се промъкват край нея. Няколко градини по-натам двама млади мъже с гъвкави тела, потънали в прегръдките си, бяха също толкова заети. Локи пропълзя покрай техните хвърлени настрани дрехи, достатъчно близо, за да ги освободи от кесиите им, но импулсът му беше потиснат от угризения и съчувствие. Да пакости на щастливи любовници, можеше да донесе жестоко възмездие върху собствените му надежди.

Първата им реална цел беше хваната неподготвена, а принадлежностите ѝ опростиха работата им. Мъжът беше с пъстра сиво-кафява пелерина, идеална за сливане с градските сенки, имаше далекоглед, а в скривалището му се търкаляха остатъци от студено ястие. За секунда Джийн го просна по корем и застана отгоре му, а след това изви ръцете на горкия човек зад гърба му. Локи коленичи до главата на мъжа, изумен колко бяха свикнали с Джийн на стария номер със Заплашителния глас и Мълчаливия бияч.

— Опитай да викнеш — прошепна Локи — и ще ти откъснем ръцете. Едната ще пъхнем в гърлото ти, а другата — в задника, и ще изглеждаш като мръвка на шиш. Колко от вас наблюдават Джостен?

— Не знам — просъска мъжът.

Локи го шибна по врата, от което лицето на шпионина се отмести от керемидите. Силно, но не твърде силно.

— Не си струва — каза Локи. — Работодателят ти със сигурност не очаква лоялност до смърт. Но ще те нараним, за да изпратим послание.

— Има още един — изплю отговора си пленникът им. — Поне за един знам. Може да има и други. Погледнете през парапета. През четири редици, покрива на аптеката. Там някъде е. Кълна се, това е всичко, което мога да ви кажа.

— Става — каза Локи. Извади камата си и наряза пелерината на мъжа на ленти. Когато устата на агента на Сабета беше запушена, а самият той — прилично овързан, Локи го потупа по гърба. — Не се муси. След като приключим с прочистването на приятелчетата ти, ще кажем на някого от тях къде си, и ще те приберат. Надали ще отнеме повече от няколко часа. Не прави нищо глупаво.

Вторият агент се беше скрил на покрива на аптеката, както им бяха казали, но беше малко по-внимателен и ги посрещна с извадена палка. Последва прилична схватка, при която Локи се вкопчи в краката на мъжа, докато Джийн се опитваше да го обезоръжи, възспиран от необходимостта да не го убива. Бойният дух на човека беше толкова силен, че се наложи да го изпратят в безсъзнание, преди да могат да си поговорят.