Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
По какъв начин биха могли да се утвърдят тези две институции? Това няма да стане в резултат на низходящо делегиране от страна на сегашното ръководство, което прелива от самочувствие и показва слабо желание за политически промени. Промяната по – вероятно може да се осъществи с появата на нови социални играчи с настоявания за по – сериозни контролни институции. В миналото китайската държава е била достатъчно силна, за да предотврати появата на мощни социални групи, които да подложат на изпитание нейната власт. Но социалната мобилизация в съвременен Китай протича с безпрецедентни за цялата китайска история темпове. Възниква огромна средна класа, наброяваща стотици милиони китайци в момента. В много други общества средната класа е динамичната сила, отговорна за политическите промени и за утвърждаването на демокрацията. Бъдещето на върховенството на правото и демокрацията в Китай зависи от това дали тези нови социални групи ще успеят да променят класическия баланс на силите между държавата и обществото, устоял в миналото на Китай. Това е феноменът, който коментирам в част III на книгата.
26.ТРИ РЕГИОНА
Сравняване на Латинска Америка, Субсахарска Африка и Азия ► Защо силната държавност е от решаващо значение за тяхното разграничаване им и обяснява тяхната икономическа ефективност ► Защо колониалното наследство обяснява само част от съвременните резултати
В първата част на тази книга задавам въпроса защо модерни вебериански държави възникват в някои части на развития свят, а в други не. В част II продължавам да търся отговора на този въпрос в места, които търпят по – късно развитие и се сблъскват със западноевропейския колониализъм, акцентирайки върху Латинска Америка, Субсахарска Африка и Източна Азия. Независимо от големите различия в рамките на всеки регион системните различия между тях самите ни позволяват да говорим за отделни пътища на регионално развитие.
От трите региона Източна Азия има най – високи темпове на растеж от втората половина на XX в., както илюстрира табл. 5. Това може да изненада някои, но доходът на глава от населението общо за Латинска Америка е по – висок, отколкото в Източна Азия. Това се дължи на наличието на множество големи, относително бедни страни като Индонезия и Филипините в Азия, както и на факта, че Китай, макар и отлично представящ се в много отношения, все пак има голямо и бедно население в селските райони.
Нещата са доста по – различни по отношение на политическите институции, където Латинска Америка се справя много по – добре от Източна Азия и значително по – добре от Субсахарска Африка. Регионът като цяло е над петдесетия процент по всеки от шестте „Показатели за качеството на държавното управление в страните по света“ на Световната банка (вж. фиг. 17) и се нарежда на особено високо място по отношение на „гласност и отчетност“, критерий за демокрация и участие в политическия живот. Източна Азия се представя значително по – слабо и в тази категория, а Субсахарска Африка изостава значително по всички шест показателя. Това се дължи на факта, че макар всички региони да са свидетели на увеличението на броя на демокрациите по времето на Третата вълна на демократизацията, започнала в началото на седемдесетте години на миналия век, тази тенденция е най – силно изразена в Латинска Америка. Най – голямата и най – динамична в икономическо отношение азиатска страна Китай си остава комунистическа диктатура както Виетнам и Северна Корея. Единствената подобна страна в западното полукълбо е Куба, макар да се наблюдава значително отстъпление на демокрацията през първото десетилетие на настоящия век във Венецуела, Еквадор, Никарагуа и други страни. Макар Латинска Америка да превъзхожда Източна Азия по отношение на демокрацията, тя има съвсем слабо преимущество по отношение на държавните институции. Резултатите за политическата стабилност и върховенството на закона са приблизително равни между Латинска Америка и Източна Азия и драстично по – ниски за Субсахарска Африка.