Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Разликата между регионите може да бъде измерена и по отношение на неравенството, както е показано във фиг. 18, която представя коефициента на Джини за избрана група страни (коефициентът на Джини варира от 0 до 100, като 0 представлява перфектна равнопоставеност, а 100 означава абсолютно неравенство). Показателите за страните от Субсахарска Африка варират в широки граници: Етиопия е сравнително равнопоставена, а богатите на петрол Нигерия и Ангола са с много високи нива на неравенство. В Източна Азия Япония и Южна Корея имат ниски нива на неравенство от петдесетте години на миналия век, както и Китай в края на маоисткия период. Но с бързия икономически растеж през първото десетилетие на новото хилядолетие разпределението на доходите в Китай почти настига латиноамериканските нива. През същото десетилетие коефициентът на неравенство в Латинска Америка започва леко да намалява. Независимо от това, регионът все още се характеризира с големи различия между богати и бедни, което създава обезпокоителни политически последици.
Разбира се средните статистически стойности за икономическия растеж и управлението прикриват важни разлики в рамките на всеки от регионите. Латинска Америка включва крайно бедните Хаити, Гватемала и Парагвай, както и Бразилия, която изнася високотехнологични продукти като реактивни самолети. Въпреки това, всеки от тези региони има определени характеристики, които правят страните в тях подобни помежду си и различни от тези в другите региони. Много страни в Латинска Америка са преминали през цикъл на бързо растяща инфлация, валутна криза, девалвация и икономически спад, за последен път по време на дълговата криза в началото на 80 – те години на миналия век (а Аржентина в началото на този век). За разлика от това, бързо развиващите се икономики в Източна Азия преминават през този период до голяма степен невредими. Няколко години по – късно Субсахарска Африка преживява подобна и дори по – тежка Дългова криза от Латинска Америка, което кара редица страни да изискат облекчаване на дълговете от своите кредитори, за да могат да започнат отново да се развиват. Макар Латинска Америка днес да е до голяма степен демократична, това не винаги е било така; през 60 – те и 70 – те години на миналия век репресивни военни режими идват на власт в Бразилия, Аржентина, Чили, Перу, Боливия и другаде. Голяма част от така наречените „развиващи се държави“, които успешно използват държавната власт (често при управлението на авторитарни режими) за насърчаване на бърз икономически растеж, са в Източна Азия. Подобни страни трудно могат да се открият в Латинска Америка или Субсахарска Африка.
В част II коментирам теории, които свързват съвременните резултати от развитието с географските и климатичните дадености, както и с колониалното наследство. Всички те имат някакви основания. Но същността на човешкото социално поведение е толкова сложна, че много малко теории, които свеждат резултатите до единични фактори, са общовалидни.
Теориите, които свързват политическото (а следователно и икономическото) развитие с географията и климата, могат да обяснят някои важни резултати. Икономистите се фокусират върху наличието на природни ресурси: свързаните с добива на злато и сребро или с плантационното земеделие изисквания, довели до поробването на коренното население или до внос на роби от Африка. Експлоататорските индустрии създават икономическа основа за авторитарни управления на територията на Новия свят.
Но авторитарните институции в Латинска Америка са обусловени от много фактори. Политическият ред в Перу и Мексико е създаден от заселнически колонии, които успяват да ликвидират почти всички институционални следи в предхождащите го гъсто населени предколумбови държавни структури. Тъй като са заселнически колонии, те възпроизвеждат класовите меркантилни общества на Иберийския полуостров, но мястото на белите европейски селяни заемат местните черноработници и метиси. Испанската корона първоначално се опитва да създаде силна форма на абсолютистко пряко управление в Северна и Южна Америка, но поради големите разстояния е в състояние да упражнява значително по – слаба власт над своите колонии, отколкото в метрополията. Дори в Европа слабият испански абсолютизъм не успява да събира достатъчно данъци и да осигурява приходите, необходими за покриване на разходите, а още по – малко успява да го постигне по отношение на своите непокорни креолски заселници в Новия свят. Така креолите изграждат олигархични управления, базирани по – скоро на привилегии, отколкото на свободи, които оцеляват при прехода към независими държави, когато колониите се отцепват от Испания в началото на миналия век. През настоящия век Латинска Америка продължава да живее с това наследство на най – голямо социално неравенство в света.