Политичестки ред и политически упадък [bg]

Разликата между регионите може да бъде измерена и по отношение на неравенството, както е показано във фиг. 18, която представя коефициента на Джини за избрана група страни (коефициентът на Джини варира от 0 до 100, като 0 представлява перфектна равнопоставеност, а 100 означава абсолютно неравенство). Показателите за страните от Субсахарска Африка варират в широки граници: Етиопия е сравнително равнопоставена, а богатите на петрол Нигерия и Ангола са с много високи нива на неравенство. В Източна Азия Япония и Южна Корея имат ниски нива на неравенство от петдесетте години на миналия век, както и Китай в края на маоисткия период. Но с бързия икономически растеж през първото десетилетие на новото хилядолетие разпределението на доходите в Китай почти настига латиноамериканските нива. През същото десетилетие коефициентът на неравенство в Латинска Америка започва леко да намалява. Независимо от това, регионът все още се характеризира с големи различия между богати и бедни, което създава обезпокоителни политически последици.

Разбира се средните статистически стойности за икономическия растеж и управлението прикриват важни разлики в рамките на всеки от регионите. Латинска Америка включва крайно бедните Хаити, Гватемала и Парагвай, както и Бразилия, която изнася високотехнологични продукти като реактивни самолети. Въпреки това, всеки от тези региони има определени характеристики, които правят страните в тях подобни помежду си и различни от тези в другите региони. Много страни в Латинска Америка са преминали през цикъл на бързо растяща инфлация, валутна криза, девалвация и икономически спад, за последен път по време на дълговата криза в началото на 80 – те години на миналия век (а Аржентина в началото на този век). За разлика от това, бързо развиващите се икономики в Източна Азия преминават през този период до голяма степен невредими. Няколко години по – късно Субсахарска Африка преживява подобна и дори по – тежка Дългова криза от Латинска Америка, което кара редица страни да изискат облекчаване на дълговете от своите кредитори, за да могат да започнат отново да се развиват. Макар Латинска Америка днес да е до голяма степен демократична, това не винаги е било така; през 60 – те и 70 – те години на миналия век репресивни военни режими идват на власт в Бразилия, Аржентина, Чили, Перу, Боливия и другаде. Голяма част от така наречените „развиващи се държави“, които успешно използват държавната власт (често при управлението на авторитарни режими) за насърчаване на бърз икономически растеж, са в Източна Азия. Подобни страни трудно могат да се открият в Латинска Америка или Субсахарска Африка.