Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Ти ме занасяш — изкикоти се тихичко Шимейн и се притисна в прегръдките му. — Много добре знаеш, че точно тогава трябва да се роди.
— Да, но се питам дали ти не си забравила, че на едно бебе му трябват девет месеца, за да излезе от утробата. Очевидно възнамерявате да имате толкова много деца, мадам, че всеки път докато кърмите най-малкото, следващото вече ще рита нетърпеливо в корема ви.
Шимейн си представи какъв ужас би било да се оправя с толкова много деца на почти еднаква възраст и каза примирено:
— Е, може би не е необходимо да бързаме толкова. В края на краищата, трябва да дадем на всяко достатъчно време да се порадва на щастливото си детство, преди да сме го изритали от люлката му.
Той се засмя одобрително.
— Освен това така и ние ще можем да отделяме повече време на всяка от рожбите си. Най-важното за едно дете е да бъде отгледано с любов и нежност и да бъде възпитано добре. Наистина, мадам, би било жалко, ако отхраним банда непокорни хулигани, мразени от всички.
Шимейн се усмихна и прокара пръст от слепоочието до челюстта му.
— С грижите си за Андрю ти вече доказваш колко си прав, любов моя, и аз ще се старая да следвам съвета ти, когато нашето бебе се роди, макар да знам, че ще се изкушавам да го глезя повече, отколкото трябва.
— Не виждам в това нищо лошо, но нека не превръщаме новото бебе в най-важния член на семейството ни. В крайна сметка, любов моя, твоят съпруг също обича да бъде глезен и да суче от гръдта ти.
— О, никога не бих се отказала от тази наслада, скъпи — увери го Шимейн. — И само при споменаването й започвам да тръпна от желание. — С блеснали очи, които почти го заслепяваха, тя притисна разтворените му длани към гърдите си. — Виждаш ли?
Гейдж погали с палец втвърдените връхчета, карайки я да изстене от удоволствие.
— Казах ли ти колко прекрасно изглеждаш в собствените си дрехи? — промълви той, притиснал устни до челото й. — Винаги си била като красиво видение в роклите на Виктория и аз определено нямах нищо против, че са прекалено стегнати в гърдите. Но все пак твоите ти стоят по-добре.
— Сега поне мога да дишам — отвърна тя, като пое дълбоко дъх.
— Но дори в собствените си дрехи не изглеждаш толкова прелестна, колкото когато си без дрехи — прошепна Гейдж.
Шимейн се усмихна топло и вдигна поглед към него.
— Същото може да се каже и за вас, господин Торнтън. — Тя плъзна ръце по хълбоците му, галейки с обожание стегнатите мускули. — Имате най-хубавите задни части, които съм виждала през живота си…
— И вероятно единствените, които си имала възможност да видиш — допълни развеселено той.
— Вярно — съгласи се Шимейн. — Но мога да преценя кога нещо си струва.
— Морис също не изглежда зле. Как ме намираш в сравнение с него?
Тя се наклони назад в прегръдките му и направи замислена гримаса.
— Не знам, господин Торнтън. Морис е доста красив мъж…
— Хм!
Престорено сърдитото изсумтяване на Гейдж предизвика веселия кикот на съпругата му.
— Сър! Струва ми се, че ревнувате!
— По-добре ми беше, като не знаех колко красив е всъщност годеникът ти — сухо заяви той, като скръсти ръце пред гърдите си и вдигна очи към тавана. Успя да запази сериозната си, нацупена физиономия няколко секунди, след което избухна в смях и отново сведе поглед към нея, за да попита някак изненадано: — Това ли е всичко, което цените у мен, мадам? Задните ми части?
— Разбира се, че не, сър. Има други части от тялото ви, които намирам за много по-интригуващи, но ще ме помислите за твърде покварена, ако ви призная кои са.
Удовлетворен от отговора й, Гейдж я обгърна отново в обятията си и никак не се изненада от светкавичния отклик на собственото си тяло.
— Нима не съм насърчавал винаги вашата дързост, мадам? Ето, сега например бих ви предложил да проучите по-подробно въпросните части.
Шимейн затаи дъх, предвкусвайки насладата, която я очаква.
— Не ме изкушавайте сега, сър. Довечера ще бъде по-подходящо. Стените в къщата не са достатъчно дебели. При толкова гости все някой ще ме чуе как крещя от удоволствие.
— Какво, боиш се да не разрушиш представата на майка си за нейното невинно малко момиченце? — подкачи я Гейдж.
— Да! — усмихна се тя и пъхна ръка между двама им, изтръгвайки от гърдите му сподавен стон. — Не искам тя да разбере каква ненаситна развратница съм станала, как жадно копнея за насладите, които ми даваш. Мама би умряла, ако знаеше в какво си ме превърнал.