Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Ирис погледна за последно Жозефин, долепила умолително длани, но сестра й поклати решително глава.
- Знаеш ли какво? - заяви Ирис и стана. - Не си никак доброжелателна...
„Ето, дойде ред на вината - помисли си Жозефин. - Сега ще се опита да ми създаде чувство за вина. Наистина се постара, не може да й се отрече.“ Избърса ръце в престилката, нареди върху киша още една опаковка нарязан бекон и го метна във фурната. „Когато готвя, си почивам. Дребните неща от живота ми действат отморяващо. Това й липсва на Ирис. Тя се захваща с разни измислени неща, затова и най-дребното препятствие я срива. По-добре да я науча да прави киш! Така ще укроти въртележката в главата си.“
Погледна през кухненския прозореца и видя сестра си и дъщеря си да се качват в колата на Ирис.
- Май се спречкахте с мама? - подхвърли Ортанс, докато закопчаваше колана на смарта.
- Помолих я да даде едно рамо за следващата книга и тя ме отряза... - в ума й светна лампичка и тя попита: - Не можеш ли да я убедиш? Тя толкова те обича. Ако ти я помолиш, може да се съгласи...
- Окей, довечера ще поговоря с нея. - Ортанс провери дали коланът е добре закопчан, дали не е намачкала чисто новата си Маркова блуза и се обърна към леля си. - Би трябвало да ти помогне. След всичко, което правиш за нея и за всички нас открай време!
Ирис въздъхна тежко и надяна маската на опечалена жертва.
- Нали знаеш, колкото повече помагаш на хората, толкова са по-неблагодарни.
- Къде ще ходим на пазар?
- Не съм мислила. „Прада“? „Миу Миу“? „Колет“?
- Какво по-точно искаш?
- Във вторник ще ме снимат за „Гала“ и ми се иска да изглеждам много тъжна, много шик и много изискана!
Ортанс се замисли за момент и заяви:
- Отиваме в „Галери Лафайет“. Има цял етаж, отреден за младите модни дизайнери. Често наминавам там. Интересно е. Може ли да присъствам на снимките във вторник? Току-виж съм попаднала на журналисти, които се занимават с мода, човек никога не знае...
- Няма проблем...
- А може ли да доведа и Гари? Той ще ме докара със скутера, ще се възползвам...
- Добре. Ще оставя бележка с имената ви на входа.
Вечерта, когато Ортанс се прибра, натоварена с торби с дрехи,
купени от леля й от благодарност за отделеното време, целия следобед, тя попита майка си защо не иска да помогне на Ирис.
- Тя толкова ни е помагала през последните години.
- Не е твоя работа, Ортанс. Това си е между нас с Ирис...
- Но, мамо... Веднъж и ти да можеш да й направиш услуга.
- Ортанс, повтарям ти, че не е твоя работа. Хайде на масата! Повикай Гари и Зое.
Повече не отвориха дума за това и се разотидоха да си лягат след вечерята. Ортанс остана впечатлена от решителния тон на майка си. Направо й затвори устата с новопридобитата си спокойна самоувереност. Това е нещо ново, размишляваше тя, докато се събличаше. Окачваше на закачалки новите дрехи, купени от леля й, когато мобилният й телефон звънна. Излегна се и заговори на английски. Сластният й тон заинтригува Зое, която се мъчеше да си облече пижамата, без да я разкопчава. След като разговорът приключи и Ортанс остави телефона си на нощното шкафче, Зое попита:
- Кой беше? Англичанин ли?
- Никога няма да се досетиш - отвърна Ортанс и се протегна морно.
Зое я изгледа със зяпнала уста.
- Кажи ми. Няма да издам. Обещавам!
- Не. Много си малка, ще се раздрънкаш.
- Ако ми кажеш, ще ти съобщя една страхотна тайна! Истинска тайна, каквито си казват възрастните!
Ортанс погледна сестра си. Беше сериозна, сякаш хипнотизирана от важността на разкритието.
- Истинска тайна? Не някаква измишльотина?
- Истинска тайна...
- Беше Мик Джагър...
- Певецът! Оня от „Ролинг Стоунс“?
- Запознах се с него на Мустик и... се сприятелихме.
- Ама той е стар, дребен, кльощав, сбръчкан, с голяма уста...
- На мен ми харесва! Дори много ми харесва!
- Ще се видите ли?
- Още не знам. Говорим си по телефона. Често...
- А другият, дето звъни непрекъснато, когато спя?
- Шавал ли? Край с него... Страхотна лепка! Ревеше, прегръщаше ми коленете, цялата ме олигави. Тотално изтрещя нещастникът!
- Ау! - възхити се Зое. - Опасна си, колко бързо ги сменяш.
- Трябва да сменяш бързо, в живота запазваш само това, което те интересува и може да ти послужи. Иначе си губиш времето... Е, каква е твоята тайна? - тя изкриви устни презрително, сякаш тайната на сестра й не се хващаше и на малкия пръст на Мик Джагър.
- Ще ти кажа... Обещай ми обаче да не издаваш на никого.
- Обещавам, заклевам се! - Ортанс протегна ръка и плю на пода.
- Знам защо мама не иска да помогне на Ирис да напише книгата...