Престолът от драконова кост

Въпреки че лодката наистина се оказа лека като перце, срещнаха известни трудности, докато я носеха под надвисналите клони и през пълзящите растения. За да я поддържат на височина, при която и тролът и момичето да помагат при носенето, трябваше да я крепят така, че острият връх на кърмата непрекъснато удряше гърдите на Саймън. Докато вървеше, той не виждаше краката си, поради което често се спъваше в храстите. Дъждът проникваше през надвисналата мрежа от клони и листа, а ръцете на Саймън бяха заети и той не можеше даже да избърше стичащите се в очите му капки. Определено не беше в най-доброто си настроение.

— Бинабик, колко още остава? — най-сетне попита Саймън. — Усирис, тази проклета лодка направо ми разглоби гръдния кош.

— Надявам се, че не е далече — извика тролът; гласът му отекна някак странно изпод корпуса от кора. — Гелое каза, че в един дълъг участък потокът, който се влива в езерото, и Илфуент вървят успоредно, само на около четвърт левга. Би трябвало скоро да стигнем.

— Дано да е по-скоро — каза мрачно Саймън. Вървящата пред него Мария издаде звук, за който той беше сигурен, че изразява презрение — вероятно презрение към него. Саймън се намръщи страховито под полепналата по челото му мокра червена коса.

Най-сетне сред лекото барабанене на дъждовните капки по листата се открои още един шум — приглушено клокочене, което накара Саймън да си представи стая, пълна с бърборещи хора. Куантака се втурна напред, промушвайки се шумно през шубраците.

— Ха! — промърмори Бинабик и пусна своя край на лодката на земята. — Виждате ли? Стигнахме! Т’си Сухясей!

— Мисля, че името беше Илфуент. — Мария разтри рамото си, на което беше носила лодката. — Или това са думите, които троловете винаги казват, когато открият река?

Бинабик се усмихна.

— Не. Това е ситско име. Тази река донякъде е ситска, тъй като докато Да’ай Чикица е бил техен град, ситите често са плавали по нея. Това би трябвало да ти е известно. На езика, на който се е говорило някога в Еркинланд, Илфуент означава Ситската река.

— В такъв случай какво… какво каза, че означава? — попита Мария.

— Т’си Сухясей? — Бинабик се замисли. — Трудно е да се каже точно. Означава приблизително „Кръвта й е студена“.

— Кръвта? — попита Саймън, докато чистеше калта от обувките си си с една пръчка. — Чия кръв?

— На гората — отговори Бинабик. — Хайде. Можеш да отмиеш тази кал във водата.

Свалиха лодката до брега, като изпочупиха доста клони, докато минат през гъсталаците до реката — много по-голяма от потока, който се вливаше в езерото, и явно с много по-силно течение. Като най-висок, Саймън нагази до колене във водата, за да поеме лодката — и обувките му наистина се измиха, че и отгоре. Саймън придържаше клатушкащата се лодка, за да могат Мария и тролът да качат първо изплашената Куантака — без особена помощ от нейна страна, — а после да се качат и самите те. Той се качи последен и седна на кърмата.