Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Започвай да мислиш за друг маршрут назад към кораба ми — нареди Холдън на моряка, докато прекосяваше стаята, за да вземе терминала, плуващ край трупа на Нгуен. Трябваха му няколко секунди да намери прекъсвача за самоунищожение на „Кинг“, скрит под един заключен капак. Приоритетният код на Садър му даде достъп и до това.
— Съжалявам — прошепна тихичко Холдън на Наоми, докато го отваряше. — Знам, че се съгласих вече да не го правя. Но нямах време да…
— Недей — каза Наоми с тъжен глас. — Копелето заслужаваше да умре. И знам, че по-късно ще те мъчат угризения. Това ми стига.
Капакът се отвори. Под него имаше само един обикновен бутон. Дори не беше червен, а чисто бял.
— Това ли взривява кораба?
— Няма брояч — отбеляза Наоми.
— Е, това е предпазна мярка срещу абордаж. Ако някой отвори този капак и натисне бутона, значи корабът вече е загубен. Не биха искали да е с брояч, който някой би могъл да обезвреди.
— Проблемът е чисто инженерен — каза Наоми. Вече знаеше за какво си мисли той и се опитваше да намери изход, преди да го е изрекъл на глас. — Можем да го решим.
— Не можем — възрази Холдън и зачака мъката да го връхлети, но вместо това изпита нещо като покой. — В момента няколкостотин разярени зомбита се опитват да се покатерят по асансьорната шахта. Не можем да намерим решение, при което аз не оставам тук.
Една ръка го стисна за рамото. Той вдигна очи.
— Аз ще го натисна — предложи Ларсън.
— Не, не си длъжен…
Ларсън вдигна ръка. На ръкава на скафандъра му имаше мъничка дупка там, където вратата на асансьора го бе затиснала. Около дупката се бе образувало кафяво петно с размерите на длан.
— Просто скапан късмет, предполагам. Но и аз, като всички други, съм гледал записите от Ерос — каза Ларсън. — Не можете да рискувате да ме вземете с вас. Много скоро може да стана… — Той млъкна и кимна към асансьора. — Може да стана като тях.
Холдън хвана ръката на моряка. През дебелите ръкавици не можеше да усети нищо.
— Страшно съжалявам.
— Хей, нали се опита — каза Ларсън с тъжна усмивка. — Сега поне няма да умра от жажда в шкаф за скафандри.
— Адмирал Садър ще разбере за това — обеща Холдън. — Ще се погрижа всички да разберат.
— Сериозно? — попита Ларсън, докато плуваше към бутона, който щеше да превърне „Агата Кинг“ в малка звезда за няколко секунди. Свали шлема си и си пое дълбоко дъх. — Има друг въздушен шлюз на три палуби по-горе. Ако още не са в асансьорната шахта, може да успееш.
— Ларсън, аз…
— Трябва да вървиш.
Наложи се Холдън да свали скафандъра си във въздушния шлюз на „Кинг“. Беше покрит със слуз и той не можеше да рискува да го вземе на „Рейзърбек“. Пое малко радиация, докато открадне скафандър на ООН от едно от шкафчетата и се преоблече в него. Скафандърът изглеждаше досущ като този на Ларсън. Веднага щом се озова на борда на скутера, Холдън прати командните кодове на Садър. Почти се беше върнал на „Росинант“, когато „Кинг“ изчезна в кълбо от бял огън.
50.
Боби
— Капитанът току-що излезе — съобщи Еймъс на Боби, когато се върна в работилницата. Тя плуваше на половин метър над палубата сред малък кръг от смъртоносни джаджи. Зад нея стоеше почистеният и ремонтиран боен скафандър и една от цевите на новото оръжие блестеше в гнездото на дясната му ръка. Отляво се рееше сглобената наново автоматична пушка, която Еймъс харесваше. Останалата част на кръга се състоеше от пистолети, гранати, боен нож и най-разнообразни пълнители. Боби прехвърли наум списъка за последен път и реши, че е направила всичко, каквото може.
— Той мисли, че може би този път няма да се върне — продължи Еймъс, а после се наведе да вземе пушката. Огледа я критично и кимна с одобрение.
— Влизането в битка, от която знаеш, че няма да се върнеш, придава на ума ти някаква особена яснота — каза Боби. Посегна да хване бронята си и се придърпа да влезе в нея. В микрогравитация това не бе лесна работа. Трябваше да се върти и извива, за да напъха краката си в скафандъра, преди да го запечата на гърдите. Забеляза, че Еймъс я гледа. На лицето му бе изписана глуповата усмивка.
— Стига бе. Сега ли? — възмути се тя. — Говорим си, че капитанът ти отива да умре, а всичко, което минава през главата ти, е: „Уха, цици!“.
Еймъс продължи да се хили, без да се смути ни най-малко.
— Това трико не оставя кой знае колко на въображението.
Боби извъртя очи.
— Повярвай ми, ако можех да нося развлечен пуловер в свръхподвижния си сервоусилващ боен скафандър, пак нямаше да го правя. Защото би било тъпо. — Тя натисна бутона за запечатване и бронята се сгъна около нея, обвивайки я като втора кожа. Боби си сложи шлема и включи външните говорители, като знаеше, че това прави гласа ѝ бездушен и нечовешки.