Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Боби го гледаше как тича към нея и с удоволствие забеляза черните обгаряния по тялото му, причинени от запалителните куршуми. Този път нямаше хвърчащи черни влакна, преди раните да се затворят като вода. Тя го бе наранила и искаше да продължи да го наранява.
Обърна се и пое с подскоци перпендикулярно на неговото движение. Скафандърът ѝ продължаваше да държи лазерния мерник насочен към чудовището, така че тя можеше да следи местоположението му, без да се обръща. Както и подозираше, то зави, за да я последва, но изостана.
— Бързак си на правите отсечки — каза му Боби. — Ама на завоите не струваш.
Когато чудовището осъзна, че тя няма да стои неподвижно и да го чака да се приближи, спря. Боби също спря и се обърна към него. То посегна и откърти голямо парче застинала лава, а после се хвана здраво за земята с другата си ръка.
— Ето го, идва — каза си Боби.
Хвърли се на една страна точно когато ръката на създанието замахна напред. Скалата прелетя на сантиметри от нея. Боби се блъсна в лунната повърхност и се заплъзга, но вече стреляше. Този път задържа огъня няколко секунди и в тялото на чудовището се забиха стотици куршуми.
— Всичко, което можеш, аз го мога по-добре — запя тя тихичко. — Мога всичко по-добре от теб.
Куршумите късаха големи пламтящи парчета от чудовището и почти откъснаха лявата му ръка. То се завъртя и рухна. Боби скочи на крака, готова да побегне пак, ако създанието се изправи. Но то не го стори. Вместо това се претърколи по гръб и затрепери. Главата му започна да се издува и сините му очи засияха още по-ярко. Боби можеше да види как някакви неща шават под хитиновата му черна кожа.
— Бум, шибаняко! — изкрещя тя, докато чакаше бомбата да избухне.
Вместо това създанието внезапно скочи, изтръгна парче от собствения си корем и го запрати към нея. Докато Боби осъзнае какво става, бомбата вече беше на няколко метра. Взривът я отлепи от земята. Тя се запързаля по повърхността на Йо, а бронята ѝ пищеше предупреждения. Когато най-сетне спря, лицевият ѝ дисплей мигаше в червено и зелено като коледна елха. Боби се опита да раздвижи крайниците си, но те бяха тежки като камък. Беше отказал процесорът за двигателен контрол — компютърът, който тълкуваше движенията на тялото ѝ и ги превръщаше в команди за сервомоторите на скафандъра. Скафандърът се опитваше да го рестартира и същевременно да пренасочи програмата и да я задейства на друго място. На лицевия ѝ дисплей мигаше кехлибарено съобщение: „Моля, изчакайте“.
Боби не можеше да завърти глава, така че когато чудовището се надвеси над нея, я изненада напълно. Тя потисна писъка си. Но това беше без значение. Така или иначе сярната атмосфера на Йо бе прекалено рядка, за да пренася звуковите вълни. Чудовището не би могло да я чуе. Но макар че новата Боби се бе примирила с мисълта, че ще умре в битка, в нея оставаше достатъчно от старата Боби, за да не иска да загине, врещейки като бебе.
Чудовището се наведе да я огледа. Големите му, странно детски очи сияеха в яркосиньо. Пораженията, нанесени от куршумите, изглеждаха тежки, но създанието сякаш не ги забелязваше. То я побутна в гърдите с единия си дълъг пръст, после затрепери и повърна мощно върху нея гъста кафява слуз.
— Уф, това е отвратително — изкрещя тя срещу него. Ако скафандърът ѝ беше пробит, тази протомолекулна гадост щеше да е най-малкият ѝ проблем. Но все пак, как, по дяволите, ще я отмие?
Създанието килна глава настрани и я изгледа с любопитство. Продължи да мушка бронята ѝ, като навираше пръст в пролуките и явно се мъчеше да стигне до кожата ѝ. Тя бе видяла едно от тези същества да разкъсва деветтонен боен механобот. Така че ако искаше да проникне в скафандъра ѝ, щеше да го направи. Но изглежда, по някаква причина то нямаше желание да я повреди. Докато го гледаше, от средата на туловището му щръкна дълга гъвкава тръбичка и започна да опипва бронята ѝ вместо пръста. От нея се точеше тънка струйка кафява слуз.