Войната на Калибан

Приземи се до клатушкащия се Еймъс и скочи пак, за да се озове първа пред вратата на шлюза. Натисна бутона и външната врата се отвори. Ама разбира се. Кой ще си заключва вратата на Йо? Никой няма да се промъкне през пустош от разтопен силиций и сяра, за да открадне семейните ценности.

Еймъс нахълта в шлюза покрай нея и едва когато се озова вътре, спря, за да си поеме дъх. Секунда по-късно Пракс и Боби го последваха и тя тъкмо се канеше да му каже да задейства цикъла, когато радиото ѝ заглъхна.

Боби се завъртя и впери поглед в лунния пейзаж, търсейки движение. Еймъс се приближи зад нея и допря шлема си до гърба на бронята ѝ. Когато извика, тя едва-едва го чу.

— Какво става?

Вместо също да му крещи, тя излезе от шлюза и посочи първо Еймъс, а после вътрешната врата. Имитира с пръсти вървене. Еймъс ѝ махна с ръка, а после се върна в шлюза и затвори външната врата.

Сега каквото и да станеше вътре, зависеше от Еймъс и Пракс. Тя им желаеше успех.

Забеляза движението преди скафандъра. Нещо мърдаше на серножълтия фон. Нещо с малко по-различен цвят. Боби го проследи с очи и накара скафандъра да го прехване с лазерния мерник. Сега вече нямаше да го изгуби. То може да поглъщаше радиовълните, но фактът, че го вижда, означаваше, че чудесно отразява светлината.

Създанието се раздвижи пак. Не бързаше и вървеше ниско приведено. Ако Боби не гледаше право към него, изобщо нямаше да го забележи. Прокрадваше се. Което вероятно означаваше, че не знаеше, че са го забелязали. Лазерният сензор за разстояние сочеше, че е на малко повече от триста метра. Според нейната теория, щом разбереше, че е забелязано, то щеше да я атакува по права линия с цел да я сграбчи и разкъса. Ако не успееше да я достигне бързо, щеше да се опита да мята разни неща по нея. Тя трябваше само да го наранява, докато програмата му откаже и то се самоунищожи. Доста теории.

Време беше да ги изпробва.

Тя се прицели в него. Скафандърът ѝ помогна да коригира вертикалното отклонение, но Боби използваше свръхскоростни куршуми на луна с незначителна гравитация. Снижаването на куршума за триста метра щеше да е пренебрежимо малко. Макар че създанието не можеше да я види през затъмненото лицево стъкло на шлема, тя му прати въздушна целувка.

— Върнах се, сладурче. Ела да кажеш здрасти на мама.

Натисна спусъка. Излетелите петдесет куршума прекосиха разстоянието до съществото за по-малко от една трета от секундата. Всичките до един го улучиха и изразходваха много малка част от кинетичната си енергия, докато минаваха през него. Точно колкото да разтрошат върховете си и да възпламенят заряда от самооксидиращ се горлив гел. Петдесет малки, но изключително мощни пламъка лумнаха в чудовището.

Някои от черните влакна, излетели от изходните рани, се запалиха и изгоряха за миг.

Чудовището се втурна към Боби със скорост, която би трябвало да е невъзможна при ниска гравитация. Всеки тласък на крайниците му би трябвало да го изхвърля високо във въздуха. Но то се бе прилепило към силикатната повърхност на Йо като с магнитни ботуши върху метална палуба. Бързината му бе умопомрачителна. Сините му очи пламтяха като мълнии. Невероятно дългите ръце посягаха към нея, отваряйки и затваряйки пръсти в нищото, докато то тичаше. Всичко бе досущ като в сънищата ѝ. За част от секундата на Боби ѝ се прииска да остане неподвижна и да изчака сцената да се развие до края, който така и не бе успяла да види. Друга част от ума ѝ пък очакваше всеки момент да се събуди, плувнала в пот, както толкова пъти преди.