Войната на Калибан

Липсата на видими щети беше добра новина. Това означаваше, че всички люкове и други системи, които срещаха по пътя си, още работеха. Липсата на чудовище, вилнеещо из кораба, бе още по-хубаво. Онова, което притесняваше Холдън, беше липсата на хора. Всеки кораб с такива размери имаше екипаж от над хиляда души. Поне някои от тях би трябвало да се намират в тази част на кораба, през която минаваха, но досега не бяха срещнали никого.

Мяркащите се тук-там локвички от кафява слуз по пода не бяха окуражаващ признак.

Ларсън спря пред един запечатан люк, за да позволи на Холдън да си поеме дъх. Тежкият радиационен скафандър не бе предназначен за дълги преходи и започваше да се изпълва с вонята на собствената му пот. Докато той си почиваше, а охладителните системи на скафандъра се опитваха да свалят температурата му, Ларсън каза:

— Ще минем през предната каюткомпания, за да стигнем до един от асансьорите. КИЦ се намира на палубата над нас. След пет, максимум десет минути сме там.

Холдън провери запаса си от въздух и видя, че е изразходвал почти половината. Бързо наближаваше точката, след която нямаше да има връщане. Но нещо в гласа на Ларсън привлече вниманието му. Начинът, по който изрече „каюткомпания“.

— Има ли нещо, което би трябвало да знам за каюткомпанията?

— Не съм сигурен — каза Ларсън. — Но след като камерите изключиха, все се надявах някой да дойде да ме вземе. Затова започнах да търся хора по интеркома. Когато нищо не се получи, почнах да карам „Кинг“ да проверява за местонахождението на хора, които познавам. След известно време за когото и да попитах, отговорът винаги бе „предната каюткомпания“.

— Значи — заключи Холдън — в тази каюткомпания може да има натъпкани над хиляда заразени моряци?

Ларсън сви рамене — жест, който едва се забелязваше в скафандъра му.

— Може би чудовището е избило всички и ги е струпало там.

— Да, мисля, че се е случило точно това — съгласи се Холдън. Извади пистолета си и зареди един куршум в цевта. — Но силно се съмнявам, че са си останали мъртви.

Преди Ларсън да успее да го попита какво има предвид, Холдън нареди на скафандъра си да отключи люка.

— Когато отворя тази врата, тръгваш колкото можеш по-бързо към асансьора. Аз ще те следвам по петите. Не спирай, каквото и да става. Трябва на всяка цена да ме отведеш до този КИЦ. Ясно ли е?

Ларсън кимна в шлема си.

— Добре. На три.

Холдън започна да брои, сложил едната си ръка на люка, а с другата стиснал пистолета. Когато стигна до три, го отвори рязко. Ларсън опря крака в стената, отблъсна се и влетя в коридора от другата страна.

Мънички сини искрици плуваха във въздуха пред тях като светулки. Милър беше докладвал за подобни светлинки втория път, когато отиде на Ерос. Онзи път, когато не се върна. Сега светулките бяха и тук.

В дъното се виждаше вратата на асансьора. Холдън затрополи с магнитните си ботуши след Ларсън. По средата на коридора младият моряк мина покрай един отворен люк.