Войната на Калибан

Холдън задейства цикъла на въздушния шлюз. Двете минути, докато „Кинг“ затвори външната врата и напомпа въздух в камерата, сякаш продължиха безкрайно. Нямаше начин да знае какво ще има от другата страна на вътрешната врата на шлюза, щом тя се отвори. Холдън сложи ръка върху дръжката на пистолета си с безгрижие, каквото не чувстваше.

Вътрешната врата се плъзна настрани.

Внезапното пищене на радиационния скафандър едва не му докара сърдечен удар. Той натисна с брадичка бутона, който изключваше звуковата аларма, но остави на дисплея показанията за нивото на външната радиация. Тази информация всъщност не му беше от никаква полза, но скафандърът го уверяваше, че може да се справи с настоящото ниво, и това бе хубаво.

Холдън излезе от въздушния шлюз и се озова в малко помещение, пълно с шкафчета и екипировка за работа в открития космос. То изглеждаше празно, но тих звук откъм едно от шкафчетата го предупреди и той се обърна точно навреме, за да види как оттам изскочи мъж във флотска униформа на ООН и замахна с тежък гаечен ключ към главата му. Тромавият радиационен скафандър не позволяваше на Холдън да се движи бързо и ключът изкънтя отстрани по шлема му.

— Джим! — изкрещя Наоми по радиото.

— Умри, гадино! — изкрещя едновременно с нея мъжът. Замахна за втори път, но не носеше магнитни ботуши и без оттласкването от стената, което да му даде инерция, не постигна нищо друго, освен да се завърти във въздуха. Холдън изтръгна гаечния ключ от ръката му и го захвърли настрани. Хвана мъжа с лявата си ръка, за да спре въртенето му, а с дясната извади пистолета.

— Ако си ми пукнал скафандъра, ще те изхвърля през този въздушен шлюз — обеща той. Започна да преглежда екраните за състоянието на скафандъра, като държеше пистолета си насочен към ентусиаста с гаечния ключ.

— Май всичко е наред — съобщи Наоми с нескрито облекчение в гласа. — Няма червени и жълти светлинки. Този шлем е по-здрав, отколкото изглежда.

— Какво, по дяволите, правеше в онзи шкаф? — тросна се Холдън на мъжа.

— Работех тук, когато онова… нещо… се качи на борда — обясни той. Беше набит землянин с бледа кожа и късо подстригана огненочервена коса. На един етикет на униформата му пишеше „Ларсън“. — Когато обявиха извънредно положение, всички врати се запечатаха. Останах заключен тук, но можех да гледам какво става по вътрешната система за сигурност. Надявах се да взема скафандър и да изляза през шлюза, но той също беше запечатан. Хей, ти как влезе тук?

— Разполагам с адмиралтейските кодове — отвърна Холдън. После попита тихичко Наоми: — При сегашното радиационно ниво какви са шансовете за оцеляване на нашия приятел тук?

— Нелоши — каза тя. — Ако го вкараме в лазарета през следващите два-три часа.

Той се обърна пак към Ларсън.

— Добре, идваш с мен. Отиваме в КИЦ. Отведи ме там бързо и ще си спечелиш билет за измъкване от това корито.

— Слушам, сър! — отвърна отривисто Ларсън и козирува.

— Той те мисли за адмирал — засмя се Наоми.

— Ларсън, облечи си скафандър. Бързо.