Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
И закрещя.
Холдън се втурна толкова бързо, колкото му позволяваха тромавият радиационен скафандър и магнитните ботуши. Ларсън продължаваше да лети надолу по коридора, но крещеше и размахваше ръце във въздуха като удавник, който се мъчи да плува. Холдън почти бе стигнал до отворения люк, когато нещо изпълзя от него и препречи пътя му. Отначало той си помисли, че е едно от повръщащите зомбита, които бе видял на Ерос. Движеше се бавно и предницата на флотската му униформа бе оцапана с кафява бълвоч. Но когато то се обърна да погледне Холдън, очите му сияеха с бледосиня вътрешна светлина. И в тях личеше интелигентност, каквато зомбитата на Ерос нямаха.
Протомолекулата бе извлякла някои уроци от Ерос. Това беше нова, усъвършенствана версия на повръщащите зомбита.
Холдън не изчака да види какво ще направи съществото. Без да забавя крачка, вдигна пистолета си и стреля в главата му. За негово облекчение светлината в очите на създанието угасна и то политна настрани, пръскайки кафява слуз. Докато минаваше покрай отворения люк, Холдън рискува да надникне вътре.
Стаята бе пълна с новите повръщащи зомбита. Бяха стотици. И смущаващо сините им очи бяха вперени в него. Холдън се обърна пак към коридора и побягна. Зад гърба му се надигна вълна от звуци, когато зомбитата застенаха в един глас и почнаха да се издърпват по пода, стените и тавана след него.
— Върви! Повикай асансьора! — изкрещя той на Ларсън, проклинайки наум тежкия радиационен скафандър, който го бавеше.
— Божичко, какво беше това? — ахна Наоми. Холдън беше забравил, че тя гледа. Не си хаби дъха да ѝ отговаря. Ларсън, вече съвзел се от пристъпа на паника, трескаво се мъчеше да отвори вратите на асансьора. Холдън изтича до него и се обърна да погледне назад. Десетки от синеоките повръщащи зомбита изпълваха коридора зад тях, пълзяха по пода, стените и тавана като паяци. Сините светлинки във въздуха кръжаха, подети от въздушни течения, които Холдън не усещаше.
— По-бързо — каза той на Ларсън, прицели се в най-близкото зомби и заби един куршум в главата му. То се отдели от стената, пръскайки слуз. Зомбито зад него го изблъска от пътя си и трупът полетя по коридора право към тях. Холдън застана пред Ларсън, за да го предпази, и пръски кафява слуз попаднаха върху гърдите и лицевото му стъкло. Ако двамата не носеха херметично запечатани скафандри, това щеше да е смъртната им присъда. Той потисна тръпката си и застреля още две зомбита. Останалите дори не се забавиха.
Зад него Ларсън изруга, когато отворилите се донякъде врати се затръшнаха отново и заклещиха ръката му. Морякът ги натисна с гръб и с единия си крак и успя да ги отвори пак.
— Готово! — извика той. Холдън отстъпи към асансьорната шахта, стреляйки, докато изпразни пълнителя си. Половин дузина зомбита се разлетяха, пръскайки слуз; а после той се озова в шахтата и Ларсън затвори вратите.
— Една палуба нагоре — каза Ларсън, задъхан от страх и усилие. Оттласна се от стената и полетя към следващата двойка врати, а после напрегна сили и ги отвори. Холдън го последва, като пътьом смени пълнителя на пистолета си. Точно срещу асансьора имаше тежко брониран люк и върху метала с бели букви бе изписано КИЦ. Холдън тръгна към него и накара скафандъра си да прати приоритетния код. Ларсън остави вратите на асансьора да се затръшнат. В шахтата ехтеше воят на зомбитата.
— Трябва да побързаме — рече Холдън, натисна бутона за отваряне на КИЦ и се промуши вътре още преди люкът да се е отворил напълно. Ларсън го последва.
В командния информационен център все още имаше един човек: нисък, як азиатец в адмиралска униформа, който стискаше в треперещата си ръка голямокалибрен пистолет.
— Останете където сте — заповяда той.
— Адмирал Нгуен! — изтърси Ларсън. — Вие сте жив!
Нгуен не му обърна внимание.
— Дошли сте за дистанционните кодове на ракетите с биооръжието. Тук са. — Той вдигна един ръчен терминал. — Ваши са, ако ме отведете от този кораб.
— Той ще ни вземе — каза Ларсън и посочи придружителя си. — Каза, че ще вземе и мен.
— И дума не може да става — каза Холдън на Нгуен. — Нямаш никакъв шибан шанс. Ще ми дадеш тези кодове или защото у теб още е останала капка човечност, или защото ще си мъртъв. Не ми пука кое от двете. Ти решавай.
Нгуен почна да мести поглед между Ларсън и Холдън, стиснал ръчния терминал и пистолета толкова силно, че кокалчетата му се белееха.
— Не! Вие трябва да…
Холдън го простреля в гърлото. Някъде дълбоко в мозъка му детектив Милър кимна одобрително.