Войната на Калибан

— Еймъс, Пракс, ще ви чакам във въздушния шлюз след пет минути, облечени и готови за тръгване. Алекс, свали ни долу след десет.

— Разбрано — отвърна Алекс. — Наслука в лова, войнико.

Тя се зачуди дали биха могли да станат приятели, ако разполагат с повече време. Мисълта беше приятна.

Еймъс я чакаше пред шлюза, когато пристигна. Носеше леката си марсианска броня и голямата си пушка. Пракс се втурна в стаята след няколко минути, мъчейки се да се напъха във взетия назаем скафандър. Изглеждаше като момче, облечено в дрехите на баща си. Докато Еймъс му помагаше да се закопчае, Алекс се обади по интеркома:

— Започваме спускането. Хванете се за нещо.

Боби включи магнитните си ботуши на пълна мощност и се залепи за палубата, когато корабът под нея се раздвижи. Еймъс и Пракс седнаха на столове, които се издърпваха от стената, и си сложиха коланите.

— Хайде да преговорим плана още веднъж — предложи тя и извика на екрана си въздушни снимки на базата. Свърза се с „Роси“ и ги прехвърли на един стенен монитор. — Ще влезем през този въздушен шлюз тук. Ако е заключен, Еймъс ще взриви външната врата. Трябва да влезем бързо. Скафандрите няма да ви предпазят задълго от силния радиационен пояс, в който обикаля Йо. Пракс, ти носиш радиомоста, приготвен от Наоми, така че щом влезем, започваш да търсиш мрежа, в която да го включиш. Нямаме информация за вътрешното разположение, така че колкото по-бързо Наоми хакне системата им, толкова по-бързо ще намерим онези деца.

— Резервният план ми харесва повече — обади се Еймъс.

— Резервен план ли? — попита Пракс.

— Резервният план е да хвана първия, когото видим, и да го бия, докато не ни каже къде са децата.

Пракс кимна.

— Добре. И на мен по̀ ми харесва.

Боби пренебрегна мъжкарското им перчене. Всеки се справяше с нервността преди битка по свой начин. Боби предпочиташе маниакалното съставяне на списъци. Но надуването на мускули и заплахите също вършеха работа.

— След като научим мястото, вие двамата тръгвате с максимална бързина натам, докато аз осигурявам чист път за отстъпление.

— Звучи ми добре — кимна Еймъс.

— Не се заблуждавайте — предупреди Боби. — Йо е едно от най-негостоприемните места в Слънчевата система. Тектонично нестабилна и адски радиоактивна. Лесно е да разберем защо са се скрили тук, но не подценявайте заплахата, която носи самото пребиваване на тази луна.

— Две минути — обади се Алекс по интеркома.

Боби си пое дълбоко дъх.

— И това не е най-лошото. Тези гадове изстреляха няколкостотин протомолекулни хибрида към Марс. Можем да се надяваме, че това са били всичките им запаси, но имам чувството, че не са. Напълно е възможно да налетим на някое от онези чудовища, щом се озовем вътре.

Не каза: „Видях го в сънищата си“. Струваше ѝ се неподходящо.