Фурията на курсора

— Приветствам те, Октавиан — прошепна Алия.

След което изведнъж се отпусна и се плъзна надолу в езерото.

Арарис видя това и изпадна в паника. С вик той издърпа Исана и бебето от водата. После се върна за Алия. Но тя не помръдваше и не дишаше.

Фейд разкъса роклята й над раната и там пред погледа му се откри гадна гледка. Парче от стрелата стърчеше от раната като гигантска цепнатина и Арарис ужасено разбра, че няколко инча от стрелата заедно с обсидиановия връх са я пронизали дълбоко.

Всичко потъна в мрак.

— Тя излъга — тихо каза Фейд на Исана. — Тревожеше се за теб много повече, отколкото за самата себе си. Не искаше да ме разсее от теб и детето.

Сълзи замъглиха погледа й, а сърцето й се сви от остра болка от смъртта на Алия — и тогава страшна и смазваща тежест на вина за малката й сестра, че е умряла, спасявайки нея, се стовари върху плещите на Исана.

— Не трябваше да ви оставям сами — каза Фейд. — Нито за миг. Трябваше да разбера какво се случи с нея. И Тави…

Фейд преглътна.

— Той така и не намери своите фурии. Това сигурно се е случило при раждането. Може би заради студа. Понякога трудното раждане може да повреди бебето, да влоши способностите му. Само ако помнех дълга си… Ако мислех с главата си. Аз го предадох — и теб, и Алия, и Тави.

— Защо, Фейд? — прошепна Исана. — Защо говориш така?

— Не мога — отговори той с шепот. — Той ми беше като брат. Това никога не трябваше да се случва. Никога.

Изведнъж мястото отново се промени. Сега Исана и Фейд гледаха отстрани към лагера на легиона, точно преди нападението. Септимус стоеше пред тях в палатката си на командващ, погледът му беше строг и напрегнат. Непрекъснат поток от заповеди се изливаше от устните му към трибуните пред него, докато Арарис му помагаше да облече бронята си.

Той завърши речта си и палатката опустя, а лагерът се размърда, подготвяйки се за битка. Арарис затегна последната връзка на бронята и удари Септимус по бронираното рамо, след което сграбчи шлема на принцепса от стойката и го хвърли към Септимус отдолу нагоре.

— Ще отида да помогна за подготовката на командния пост — каза Арарис. — Ще се видим там.

— Рари — каза Септимус. — Чакай.

Арарис спря, гледайки намръщено принцепса.

— Искам да направиш едно нещо.

Арарис се усмихна.

— Ще се погрижа за това. Вече изпращаме цивилните.

— Не — каза Септимус. Той положи ръка на рамото на Арарис. — Искам ти лично да я отведеш оттук.

Арарис се напрегна.

— Какво?

— Искам ти лично да отведеш Исана и сестра й оттук.

— Моето място е до теб.

Септимус леко се поколеба и с вид на преследван погледна на изток. После каза:

— Не. Не и тази нощ.

Арарис се намръщи.

— Ваше височество? Добре ли сте?

Септимус потръпна, като изтръскващо се от водата мокро куче, и неувереността изчезна от лицето му.