Виелица на сенките [bg]

От Мойциг потеглихме с отряд конници, наброяващ шестстотин воини. А още по-рано, преди два дни, от града в посока Маргенд бяха тръгнали хиляда и петстотин души тежка пехота — Котешките алебарди и Гуляйджиите на Рого. Първите с бърз марш бяха дошли в града от Майдинг, веднага щом орките били разбити в този участък на фронта и се наложило спешно прехвърляне на сили на изток, към Иселина. Що се отнася до Гуляйджиите, тези момчета били разквартирувани в Мойциг и бяха просто нетърпеливи да се бият.

Всички воински клюки ми бяха казани от човека на Хабсбърг, яздещ в нашата стотица. Той не спираше да приказва, но още щом се наканех да го питам за делата на барона, го викаха някъде напред, при Неол Ираген, и въпросите трябваше да ги отлагам за по-късно.

Съдейки по всичко, скоро нашият многоброен конен отряд би трябвало да настигне пехотата и големия обоз, пълзящи към Втора южна армия, която беше обкръжила оцелелите Първи. От разговорите на воините разбрах, че до утре на обяд ще пристигнем на мястото и ще помогнем за изтласкването на орките в реката. Най-много от всички напираше Халас, без изобщо да се замисля, че най-вероятно никой няма да го покани да се присъедини към битката с орките. Мумр му го каза, но гномът само гневно вирна брада и каза, че ще престане да бъде гном, ако не убие в предстоящата битка поне десетина жалки орки.

Еграсса яздеше някъде в челото на отряда заедно с Неол Ераген, така че бяхме оставени на самите себе си. По-точно не на себе си, а на гоблинката. Кли-кли, лишена от елфийския надзор, реши отново да поеме ролята на най-любимия и най-гениалния кралски шут. След час от шегичките-песничките-стихчетата и прочие номера на гоблинката се кискаха поне двеста воини.

Десет минути по-късно вече целият отряд знаеше за малкия и остър език на гоблина, пътуващ в първата стотица. Естествено, веднага другите пет стотици започнаха една през друга да канят Кли-кли при себе си. Малката пакостница беше ужасно доволна. За пореден път се беше превърнала в душата на цялата компания и забавляваше воините чак до смрачаване, когато отрядът спря за нощувка до голямо и недокоснато от войната село. Оказа се, че местните вече ни чакаха и въпреки че не разполагаха с достатъчно легла за нас, местният барон, който беше дошъл от близкия замък с малката си дружина, беше успял да подготви всичко за посрещането на скъпите гости и победители. Благодарение на Еграсса дори ни беше дадена къща, където да прекараме нощта.

Докато със Змиорката и елфа се установявахме на новото място, Кли-кли изчезна някъде. Халас и Фенерджията също не се задържаха дълго. Тях едва ли не на ръце ги отнесоха до центъра на селото, където всеки момент щеше да започне тържеството по случай пристигането на славните воини. Мисля, че сега гномът ще има много слушатели. Войниците викаха и нас, но аз веднага отказах, след кратко замисляне Змиорката също поклати отрицателно глава. Баронът покани Еграсса на празничната маса и елфът, решил да прояви учтивост, прие.