Виелица на сенките [bg]

— Цялата тълпа ще отидем да крадем? — гневно сви вежди Халас.

— Много ти е лошо мнението за гоблините, Щастливецо — разстрои се гоблинката. — Защо си мислиш, че ще крадем? Еграсса се договори за всичко с коменданта. Остава само да вземем нещо по-топло и да изчезваме от Мойциг. Когато стигнем до Авендум, вече ще са ударили истинските студове и всички вие, да, да, точно вие, ще кажете на малкия гоблин благодаря за топлите дрехи, защото ако не съм аз, всички ще умрете от студ.

— Ти нали току-що каза, че Еграсса се е погрижил за дрехите, а не ти — невинно отбеляза Змиорката.

— А кой според теб му е казал?! — веднага се озлоби Кли-кли.

— Ти — отвърна Еграсса, влизайки в стаята. — Пригответе се, след час от Мойциг излиза въоръжен отряд. Ще тръгнем с тях.

— Защо с тях? — намръщи се Халас. — Ами ако се заблудим?

— Забравяш, че макар и орките да са разбити, шансът да се натъкнем на някой техен отряд все още е много висок. Да не искаш да загубиш и второто си око?

На тези думи гномът самохвално отговори, че нека орките само да опитат да го докопат. Ако все пак се случи — нечия мотика ще пробие нечий череп.

— Отрядът от Мойциг към Раненг ли отива, Еграсса?

— Не, Змиорка. Те бързат към графство Маргенд. Част от основната армия на Първите е обградена само на ден път оттук. Отрядът на Неол Ираген бърза да вземе участие в предстоящата битка.

— А орките много ли са? — поинтересува се Щастливецът, поглаждайки брада.

— Около пет хиляди и петстотин.

— На мен ми стигат — решително тръсна глава гномът и шапката на Делер се плъзна пред очите му. — Какво стоите?! Хайде по-бързо, че ще избият всички орки преди да сме пристигнали!

Исках да кажа, че така ще е и най-добре, но замълчах. Защо да разстройвам гнома? Халас толкова се радваше, буквално като хлапе, на което са обещали дълго бленувана играчка.