Републиката на крадците [bg]

— Шшш — каза Локи, който седна в краката на Лусидус. Настрои отвора на фенера така, че тънък лъч да освети брадясалия джентълмен със замъглен поглед, чието лице носеше белега на допълнителните години, излели се от бутилките вино. — Първата ти мисъл ще е да се съпротивляваш, така че ще те помоля да си помислиш къде и колко дълбоко мога да те порежа, докато в същото време те оставям напълно способен да провеждаш разговор.

Локи извади дълго, току-що полирано стоманено острие и се увери, че оръжието е отразило светлината на фенера, преди да удари краката на Лусидус с плоската му част.

— Втората ти мисъл — продължи Локи през импровизираната си сива ленена маска — ще бъде да извикаш мъжагата, който се предполага, че стои на стража пред вратата. Страхувам се обаче, че го приспахме за малко. Сега сътрудникът ми ще махне ръката си от устата ти, а ти ще внимаваш колко силно говориш.

— Кои, по дяволите, сте вие? — прошепна Лусидус.

— По-важното е какво сме. Ние сме по-добри от теб. Няма защита, която можеш да измислиш, нито пък дупка, в която да се скриеш, та да ни попречиш да повторим когато си поискаме, това, което правим в момента.

— Какво… какво искате?

— Погледни много внимателно тези имена — Локи прибра оръжието и извади скъсан пергамент, върху който имаше кратък списък. Имената в него бяха извадени от по-дългия списък, който Никорос им беше дал. Тези хора не бяха просто гласоподаватели на противниците, а брънки с различна важност в политическата верига на Черен ирис. — Някои от тези мъже и жени ти дължат пари, нали?