За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава VI
За това, че редът за унаследяване зависи от принципите на политическото или гражданското право, а не от принципите на естественото право
Законът на Воконий не е разрешавал да се определя за наследница жената или даже единствената дъщеря. Никога досега не е имало по-несправедлив закон от тоя — казва свети Августин. Една формула на Маркулф тълкува като нечестив обичая, който лишава дъщерята от наследство след смъртта на бащата. Юстиниан нарича варварско правото на наследство на мъжете в ущърб на дъщерите. Тези понятия идват оттам, че на правото на наследство след смъртта на родителите се е гледало като на следствие от естественото право, нещо, което в действителност не е.
Естественият закон изисква бащите да хранят децата си; но не ги задължава да ги правят свои наследници. Подялбата на имотите, законите за тази подялба, наследствата след тази подялба — всичко това може да се уреди само от обществото, т. е. чрез политическите и гражданските закони.
Истина е, че съображения от политически и граждански характер често изискват децата да унаследяват родителите си; често, но не винаги.
Нашите закони за феодите биха могли да имат известно основание, когато са изисквали най-големият син или най-близкият роднина по мъжка линия да получи всичко, а дъщерите — нищо; също и лангобардските закони, изискващи сестрите, незаконнородените деца и други роднини, а ако няма такива — хазната да вземат участие в наследството заедно с дъщерите.
При някои китайски династии било прието за правило императорът да бъде унаследяван от братята си, но не и от децата си. Ако този закон е бил продиктуван от желанието за господар да бъде поставен човек с известен опит, ако е имало известен страх от непълнолетието, ако е било нужно да се предотврати възможността евнуси да поставят непрекъснато деца на престола — тоя ред за унаследяване би могъл да съответствува напълно на целта; и когато някои писатели са наричали братята узурпатори, те са си служели с понятия, взети от законите на нашите страни.
Според обичая в Нумидия царството унаследил Делфас, братът на цар Гела, а не Масиниса, неговият син. И днес още у берберскпте араби, където всяко селище има свои вожд, за наследник на вожда се избира по силата на тоя древен обичан чичото или някой друг роднина.
Има чисто избирателни монархии; и доколкото редът за унаследяване е въпрос на политическите и гражданските закони, тези монархии сами трябва да решат в кои случаи разумът изисква наследници да бъдат децата и в кои — другите роднини.
В страните, където съществува многоженство, господарят има много деца; в едни страни те са повече, в други — по-малко. Има държави, където издръжката на царските деца е непосилна за народа; тук е естествено да се установи такъв ред, при който децата на господаря да се лишават от наследство в полза на децата на неговата сестра.
Прекалено големият брой деца излага държавата на опасност от междуособици. Редът за унаследяване, който дава короната на сестрините деца, чийто брой не е по-голям от броя на децата, които би имал господарят от само една жена, предотвратява това неудобство.
Има народи, у които съображенията за държавна полза или някакво религиозно правило изискват престолът да принадлежи неизменно на един и същи род; така е в Индия, където е в сила ревността към своята каста и страхът от падането й; това е довело до мисълта, че за да има винаги господари от царска кръв, за наследници трябва да сс вземат деца от най-голямата сестра на царя.
Общо правило: изхранването на децата е задължение, установено от естественото право; предоставянето им на наследство е задължение на гражданското или политическото право. Оттук и разликата в постановленията относно незаконнородените в разните страни, тъй като тия постановления следват гражданските и политическите закони във всяка отделна страна.
Глава VII
За това, че въпросите не трябва да се решават чрез предписания на религията, когато става дума за предписания на естественото право
Абисинците спазват петдесетдневен строг пост, който ги отслабва до такава степен, че дълго те не са в състояние да правят нищо; а турците не пропускат случая след такъв пост да ги нападнат. Религията би трябвало в интерес на естествената защита да ограничи действието на тоя обичай.
На евреите било предписано да спазват съботата; но било безразсъдство да не се защищават, когато враговете избирали за нападение срещу тях тъкмо тоя ден.