За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но ако не искате да бъдете християни, бъдете поне хора; постъпвайте с нас така, както бихте постъпили, ако следвахте слабите светлини на правосъдието, които ни е дала природата, и ако нямахте нито вяра, която да ви води, нито откровение, което да ви просвещава.
Ако небето ви е възлюбило толкова, че ви е открило истината, тогава то ви е дало велика благодат; но нима децата, които са получили наследство от бащите си, трябва да мразят децата, които не са получили нищо?
Ако вие имате тази истина, не я скривайте от нас по начина, по който ни я предлагате. Същността на истината е в това, че тя властвува над човешкия ум и сърце, а не в безсилието, което вие признавате, като ни карате да я приемем чрез мъчения.
Ако сте благоразумни, вие не трябва да ни отнемате живота за това, че не искаме да ви лъжем. Ако вашият Христос е син божи, ние се надяваме, че той ще ни възнагради за това, че не искаме да оскверним неговите тайнства; и ние вярваме, че бог, комуто служим и ние, и вие, не ще ни накаже за това, че ние понасяме смъртта в името на вярата, която той някога ни е дал, защото ние и сега вярваме, че той ни я е дал.
Вие живеете във века, когато светлината на просвещението е по-жива откогато и да било, когато философията е озарила умовете, когато се е разпространила нравствеността на вашето евангелие, когато най-добре са определени взаимните права на хората и властта на една съвест над друга. Затова, ако не се откажете от вашите стари предразсъдъци, които ще се превърнат в страсти, ако не се предпазите от тях, вие ще трябва да признаете, че сте непоправими, неспособни за каквото и да е просвещение и наставление; и е нещастен оня народ, който се оставя да бъде управляван от хора като вас.
Искате ли да изразим чистосърдечно мисълта си? Вие гледате на нас по-скоро като на свои лични врагове, отколкото като противници на вашата вяра; защото, ако наистина обичахте вашата вяра, вие не бихте позволили на грубото невежество да я изопачава.
Ние сме длъжни да ви предупредим за едно: ако някой някога в бъдеще се осмели да каже, че в нашия век народите на Европа са били цивилизовани, ще му посочат вас за доказателство, че те са били варвари; и представата за вас ще бъде такава, че ще позори вашия век и ще предизвиква ненавист към всички ваши съвременници.»
Глава XIV
Защо християнската религия е така ненавистна в Япония
Аз вече говорих за жестокия характер на японските души. В твърдостта на християните, когато е ставало дума за отказване от вярата, японските власти са виждали опасност; те са я смятали като признак за най-голяма дързост. Японският закон наказва строго и най-малкото неподчинение; заповядано било отказване от християнската религия; да не се откажеш означавало да не се подчиниш на заповедта; виновните в това престъпление се наказвали; а тези, които продължавали да не се подчиняват, се смятали за заслужаващи ново наказание.
Наказанията у японците са се разбирали като възмездие за оскърбление на господаря. Радостните песнопения на нашите мъченици са изглеждали като посегателство срещу него; наименованието мъченик плашело властите; според техните разбирания то означавало бунтовник; и те правели всичко, за да попречат за придобиването му от някого. При появата му всички се ужасявали и започвала страшна борба между съдилищата, които присъждали наказания, и обвинените, които страдали; между гражданския закон и законите на религията.
Глава XV
За разпространението на религията
Всички източни народи с изключение на мохамеданите смятат, че религиите сами по себе си са еднакви. Ако изпитват някакъв страх при въвеждането на нова религия, то е, защото тя допуска промяна в управлението. У японците, където съществуват много секти и където така дълго начело на държавата е стояло духовно лице, никога не възникват спорове за вярата. Същото е и у сиамците. Калмиците отиват по-далеч; за тях търпимостта по отношение на всички религии е въпрос на съвест. В Калкута е възприет държавен принцип, според който всички религии трябва да се смятат за добри.
Но от всичко това не следва, че една религия, пренесена от някоя много отдалечена страна със съвършено друг климат, други закони, нрави и обичаи, би могла на новото място да има пълния успех, който нейната святост й обещава. Това може да бъде така преди всичко в големите деспотически държави; тук в началото търпят чужденците, защото не обръщат внимание на това, което им се струва, че няма да навреди на властта на господаря; тук хората се намират в крайно невежество за всичко. Един европеец може да им бъде приятен с познанията си; но това е само в началото. След това веднага щом постигне някакъв успех или влезе в някакъв спор, чрез който засяга нечии интереси, всичко се променя; и тъй като такава държава по силата на своята природа изисква преди всичко спокойствие и може да бъде съборена дори от най-малкото объркване, най-напред тя забранява новата религия и изпъжда нейните проповедници; ако избухнат спорове между самите проповедници, възниква отвращение към религията, която допуска разногласия между тия, които я предлагат.