За духа на законите

Бракът на сина с майката нарушава всеки естествен ред; синът трябва да изпитва безгранична почит към майката, а жената — към мъжа; бракът между майката и сина би извратил естественото състояние и на двамата.

Нещо повече, природата е дала на жената способност да има деца в по-ранна възраст; у мъжете тя е изтеглила границата на тази възраст по-назад; по същата причина жената губи тази способност по-рано от мъжа. Ако бе позволен бракът между майка и син, почти винаги щеше да става така, че мъжът да запази тази способност за продължение на рода, след като жената вече я е изгубила.

Бракът между баща и дъщеря също противоречи на природата; но той й противоречи в по-малка степен, защото пред него няма тия две препятствия. Затова татарите, които могат да се женят за дъщерите си, никога не встъпват в брак с майките си, както се вижда от съобщенията за техния начин на живот.

Винаги е било естествено родителите да бдят за целомъдрието на децата си. Заедно с грижата да уредят живота им родителите са длъжни да запазят тялото им в най-съвършен вид, а душата им — най-неразвратена, т. е. да направят всичко, което способствува най-много за възбуждане у тях на желанията, и всичко, което е най-способно да им даде нежност. Родителите в постоянната си грижа за опазване нравите на децата си естествено са длъжни да отдалечават от тях всичко, което би могло да ги разврати. Бракът не е развращение, ще кажат някои; разбира се, но преди брака трябва да се уговаря, да се предизвика обич, да се съблазнява; ето, тъкмо това съблазняване би трябвало да се смята за отвратително.

Следователно явила се е необходимост да се създаде непреодолима преграда между възпитаващите и възпитаниците, да се избягва всякакъв вид развращение даже и по законен начин. Защо родителите така грижливо лишават тези, които трябва да се оженят за техните дъщери, от компания и близост с тях?

Отвращението от мисълта за кръвосмешение между брат и сестра трябва да е дошло от същия източник. Достатъчно е бащите и майките да искат да запазят нравите на своите деца, да запазят чисти домовете си, за да внушат у своите деца страх към всичко, което води към сближаване на двата пола.

Забраната на брака между братовчеди има същия произход. В първобитните времена, т. е. в свещените времена, когато хората не са познавали разкоша, всички деца са оставали в къщи и там са се устройвали; така че за едно голямо семейство е бил необходим много малък дом. Децата на двама братя, или първите братовчеди, са се смятали като равни с другите и самите те са гледали на себе си като на братя. Отбягването на брачни връзки между братя и сестри се е разпространило по такъв начин и между братовчедите.

Тези причини са толкова силни и така естествени, че са действували почти навсякъде по земята независимо от сношенията между народите. Не римляните, разбира се, са внушавали на жителите на Формоза, че бракът между роднини до четвърта степен е кръвосмешение; не римляните са казвали това на арабите; не те са го предали на малдивите.