За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
КНИГА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ВЪПРОСИ, КОИТО РЕШАВАТ
Глава I
Идеята на тази книга
Хората биват управлявани чрез различни видове закони; чрез естественото право; чрез божественото право, което е право на съответната религия; чрез църковното право, наричано още каноническо, което е право на религиозния ред; чрез международното право, което може да се разглежда като вселенско гражданско право в смисъл, че всеки народ е гражданин на вселената; чрез общодържавното право, което има за предмет човешката мъдрост, създала всички общества; чрез частното държавно право, което се отнася до всяко отделно общество; чрез завоевателното право, което е основано на представата, че един народ е искал, можел и е бил длъжен да извърши насилие над друг; чрез гражданското право на отделните общества, благодарение на което гражданинът може да защити имуществото и живота си срещу всеки друг гражданин; и най-сетне чрез семейното право, което е следствие от разделянето на обществото на отделни семейства, изискващи особено управление.
Съществуват следователно различни видове закони; и върховната задача на човешкия разум се състои в това да определи точно към кой от тия видове главно трябва да се отнесат едни или други въпроси, за които е необходимо да се издадат съответни постановления, така че да не настъпи объркване на принципите, които да ръководят хората.
Глава II
За божествените и за човешките закони
Това, което е предмет на божествените закони, не трябва да става предмет на човешките закони; нито пък чрез човешките закони да се решава това, което се решава чрез божествените закони.
Тези два вида закони се отличават помежду си по своя произход, по своята цел и по своята същност.
Всички са напълно съгласни с това, че човешките закони имат по-друга природа от религиозните; и това е велик принцип; но самият тези принцип е подчинен на други принципи, които трябва да се търсят.
1. Природата на човешките закони е такава, че се подчинява на всички обстоятелства, които настъпват и се променят съобразно с промяната на човешката воля; и, обратното, природата на религиозните закони никога не се променя. Постановленията на човешката воля се отнасят до благото; постановленията на религиозните закони — до висшето благо. Благото може да има някаква друга цел, тъй като съществуват много блага; но висшето благо е само едно и следователно не може да се изменя. Законите могат да се изменят, защото се признават за закони само тогава, когато са добри; но постановленията на религията винаги се смятат за най-добри.
2. Има държави, където законите не значат нищо и служат само като израз на капризите и неустойчивата воля на господаря. Ако в такива държави религиозните закони са еднакви с човешките, те също не биха имали никакво значение; и все пак за обществото е необходимо нещо постоянно; и това е именно религията.
3. Силата на религията произтича от вярата; а силата на човешките закони — от страха. Древността подхожда на религията, тъй като ние най-често вярваме в това, което е отдалечено от нас; защото в този случай нашият ум не е обременен със странични идеи за дадено време, които биха влезли в противоречие с вярата. Човешките закони, обратното, извличат предимство от актуалността си; тя говори за особеното и настоящото внимание на законодателя, насочено към изпълнение на тия задачи.
Глава III
За гражданските закони, които противоречат на естественото право
«Ако някой роб — пише Платон, — защищавайки се, убие свободен, той трябва да бъде съден като отцеубиец.» Ето един граждански закон, който наказва естествената самозащита.
Законът от времето на Хенри VIII, според който се осъждал човек, без да бъде той поставен лице в лице със свидетелите, противоречи на естествената самозащита; и наистина, за да бъде осъден някой, необходимо е свидетелите да удостоверят, че човекът, против когото те свидетелствуват, и обвиняемият са едно и също лице; и да не може обвиняемият да каже: този, за когото говорите, не съм аз.