За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Законът на Юстиниан, който приемал като една от причините за разтрогване на брака съгласието на мъжа и жената да постъпят в манастир, се откъсва напълно от принципите на гражданските закони. Естествено е причините за развода да се търсят в такива трудности, които не биха могли да се предвидят преди сключването на брака; но желанието да се запази целомъдрието може да се предвиди, защото то е в нас самите. Тоя закон благоприятствува непостоянството в едно състояние, което по своята природа трябва да бъде постоянно; той нарушава основния принцип на развода, който не търпи разтрогване на брака, ако не дава надежда за сключване на нов брак; и най-сетне даже и от религиозна гледна точка той означава да се прави жертвоприношение на бога, без да се принасят жертви.
Глава X
В какъв случай трябва да се следва гражданският закон, който разрешава, а не религиозният, който забранява
Когато една религия, забраняваща многоженството, прониква в страна, където то е разрешено, не трябва само от политическа гледна точка да се смята, че законът на страната е длъжен да допусне приемане на новата религия от човек, който има много жени; това е възможно само ако властта или мъжът обезщетят жените, като им възвърнат по един или друг начин тяхното гражданско състояние. Иначе положението на тия жени би било плачевно; те, които са се подчинили само на закона, биха се лишили от най-важните преимущества, които им дава обществото.
Глава XI
За това, че човешките съдилища не трябва да се подчиняват на правилата на съдилищата, които имат пред вид задгробния живот
Съдът на инквизицията, учреден от християнските монаси върху представата за съд над грешниците, е противен на всеки граждански порядък. Той е предизвиквал всеобщо негодувание; и той би отстъпил на протестите, ако неговите поддръжници не бяха се възползували в свой интерес от самите тези протести.
Този съд е непоносим при всички видове управление. При монархията той само създава доносчици; при републиката умножава само безчестните; при деспотическата държава представлява такъв разрушител, какъвто е и самата държава.
Глава XII
Продължение на същата тема
Една от злоупотребите на тоя съд се състои в това, че от двама обвинени в едно и също престъпление този, който отрича престъплението, се осъжда на смърт, а този, който го признава, избягва това наказание. Това положение е извлечено от монашеските понятия, съгласно които този, който не се признава за виновен, се смята за неразкаял се и се осъжда, а този, който се признава — за покаял се и бива спасен. Но такова признание не може да бъде приложено към човешкия съд; човешкото правосъдие, което има пред вид само деянията, има по отношение на хората само едно условие за оправдание — невинността; божественото правосъдие, което разчита на мислите на човека, има две условия: невинността и разкаянието.
Глава XIII
При кой случай трябва по отношение на брака да следваме законите на религията и при кой — гражданските закони
Така става, че във всички страни и във всички времена религията се меси в браковете. Щом известни неща са се сметнали за нечисти или незадоволителни и в същото време са били необходими, прибягвало се до религията, за да ги узакони в едни случаи и отхвърли в други.
От друга страна, необходимо е било бракът като такова човешко деяние, от което обществото е заинтересовано повече от което и да е друго, да бъде подчинен на правилата на гражданските закони.
Всичко, което се отнася до характера на брака — форма, начин на сключване, очакване на плодородие от него (което се разбира от всички народи като благословение, не винаги съпътствуващо брака, но винаги проявяващо се като висша благодат), — всичко това влиза в ресора на религията.
Последствията от брачния съюз по отношение на имуществото, взаимните изгоди на съпрузите, всичко, което има отношение към новото семейство, към семейството, от което то е произлязло, и към семейството, което трябва да произлезе от него — всичко това е предмет на гражданските закони.
Тъй като една от най-големите цели на брака е да отстрани всяка неизвестност, свързана с незаконното съжителство, религията слага върху него своя отпечатък; а гражданските закони се присъединяват тук, за да установят цялата възможна негова истинност. Така освен условията, които изисква религията, за да бъде бракът валиден, гражданските закони могат от своя страна да предявят други изисквания.