За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Законът от времето на същото това царуване, който осъждал всяко момиче, влязло в непозволена връзка с някого и неказало за това на краля, преди да се ожени, нарушава естествената защита на целомъдрието; тук е неразумно да се иска от девойката признание така, както е неразумно да се иска от мъжа начин за защита, когато е в опасност животът му.
Законът на Хенри II, който осъждал на смърт всяка девойка, в случай че е умряло детето й и че тя преди това не е обявила своята бременност пред властите, не по-малко противоречи на естествената самозащита. За това би било достатъчно тя да се задължи да каже на една от своите най-близки роднини, която би се погрижила за запазване на детето.
Какво друго признание би могла да направи тя при това наказание на естественото й целомъдрие? Възпитанието само би засилило у нея идеята за съхранение на това целомъдрие; и в тия минути едва ли би останала у нея някаква идея за загубване на живота.
Много се е говорело за един английски закон, който разрешавал на седемгодишните момичета да си избират мъж. Тоя закон е бил възмутителен от две гледни точки: той изобщо не е държал сметка за времето, определено от природата за умствена зрелост, и той не е държал сметка за времето, определено от нея за физическа зрелост.
У римляните бащата е можел да накара дъщеря си да се разведе, макар бракът да е бил сключен с негово съгласие. Но е противоестествено разводът да е в ръцете на трети човек.
Ако и разводът да се оправдава от природата, той може да стане само със съгласието на двете страни или поне на едната; ако липсва съгласието на едната или на другата страна, разводът е нещо чудовищно. И най-сетне правото на развод може да бъде дадено само на тези, които имат трудности в брака и чувствуват момента, в който е най-подходящо да го прекъснат.
Глава IV
Продължение на същата тема
Гундебалд — бургундският крал, издал закон, който гласял, че ако жената или синът на извършилия кражба не донесат за престъплението, те трябва да бъдат превърнати в роби. Тоя закон е бил против природата. Как една съпруга може да стане обвинител на своя мъж? Как един син би могъл да обвинява своя баща? За да бъде наказано едно престъпно действие, този закон предписва друго, още по-голямо престъпление.
Законът на Ресасуинт е разрешавал на децата на жената, виновна в прелюбодеяние, или на децата на мъжа й да я обвиняват и предават на домашните роби за разправа. Също така несправедлив закон, защото с цел да запази нравствеността е отхвърлял самата природа, откъдето води началото си нравствеността.
Ние с удоволствие гледаме по нашите театри оня млад герой, за когото мисълта за разкриване престъплението на неговата мащеха е така ужасна, както и самото престъпление; него го обвиняват, съдят, осъждат, изпъждат, покриват с позор, а той, смутен, едва решава да помисли за ужасния произход на Федра; той изоставя всичко скъпо, изоставя най-нежния предмет на своята привързаност, всичко, което говори на сърцето му, което може да предизвика негодуванието му, за да се предаде на мъстта на боговете, която съвсем не е заслужил. Това са звуците на природата, които предизвикват удовлетворение, най-сладките от всички звуци.
Глава V
Случаи, в които могат да се прилагат принципите на гражданското право, като се изменят принципите на естественото право
В Атина е имало закон, който е задължавал децата да изхранват родителите си, когато последните са в недоимък; но той е правел изключение за деца, родени от куртизанка, за деца, целомъдрието на които бащата е направил предмет на безчестна търговия, и за деца, които не са получили никакъв занаят, с който да припечелват хляба си.
Законът е имал пред вид в първия случай, че понеже бащинството е неясно, естествените задължения на бащата са несигурни, във втория, че бащата е опозорил тези, на които е дал живот, и им е причинил най-голямото зло, което е можел да им причини, лишавайки ги от положение в обществото, а в третия случай, че той е направил непоносим живота им, тъй като те биха могли да поддържат съществуването си само с непосилен труд. Законът тук е гледал на бащата и на сина само като на граждани и в своите постановления се е ръководел изключително от политически и граждански съображения; той е смятал, че на добрата република са необходими преди всичко добри нрави. Аз мисля, че законът на Солон е бил добър само в първите два случая, а именно когато природата е оставила сина в неведение по отношение на бащата и когато тя сякаш е заповядала синът да не признава бащата; но тоя закон не може да бъде одобрен в третия случай, когато бащата нарушава само гражданското предписание.