За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава Х
II
За наказателните закони
Необходимо е да се избягват наказателните закони по отношение на религията. Истина е, че те внушават страх; но тъй като религията има свои наказателни закони, които също внушават страх, единият страх заличава другия. От тия два вида страх душите се ожесточават.
Религията разполага с такива големи заплахи и обещания, че когато те овладеят духа ни, каквито и средства да използуват гражданските власти, за да ни накарат да се откажем от нея, на нас ни се струва, че отнемайки ни религията, те не ни оставят нищо, а оставяйки ни я, не ни отнемат нищо.
Тези, които изпълват душата на човека с такива висши чувства, приближавайки я до момента, когато те ще имат най-голямо значение за него, не могат да разчитат на това той да се откаже от вярата си; по-сигурно е тук да се действува с милост, подобряване условията на живота, надежда за благосъстояние; да се действува не с това, което предизвиква подозрителност, а с онова, което носи забрава; не с това, което предизвиква негодувание, а с онова, което води до равнодушие; когато новите страсти започнат да действуват върху душата, а внушените от религията мълчат. Общо правило: при промяна на религията повече може да се постигне чрез подкани, отколкото чрез наказания.
Характерът на човешкия дух се е проявил и по отношение на реда на наказанията, които се прилагат в тоя случай. Нека само да си спомним за религиозните гонения в Япония; жестоките наказания предизвикали по-силно негодувание от бавно действуващите наказания, които повече уморяват, отколкото ужасяват и които се понасят по-трудно именно защото изглеждат по-леки.
С една дума, историята ни дава достатъчно доказателства, че наказателните мерки никога не са постигнали повече от това, което се постига чрез изтребление.
Глава XIII
Най-смирен упрек към инквизиторите на Испания и Португалия
Една осемнадесетгодишна еврейка, изгорена на последното ауто-да-фе60 в Лисабон, даде повод за следното кратко съчинение; и аз мисля, че никога не е било писано нещо по-безполезно от него. Когато става дума за доказване на някои съвсем очевидни неща, можеш да бъдеш сигурен, че не ще убедиш никого.
Авторът заявява, че макар и евреин, той почита християнската вяра и я обича достатъчно, за да лиши нехристиянските господари от благовидния предлог да я преследват.
«Вие се оплаквате — казва той на инквизиторите, — че японският император заповядва да горят на бавен огън всички християни в неговите владения; но той ще ви отговори: ние постъпваме с вас, които не вярвате като нас, както вие постъпвате с нас, които не вярваме като вас; вие можете да се оплаквате само от собствената си слабост, която ви пречи да ни изтребите и ни дава възможност да изтребим вас.
Но трябва да се признае, че вие сте много по-жестоки от японския император. Ние вярваме в това, в което вярвате и вие, но вие ни убивате, защото не вярваме във всичко, в което вярвате вие. Ние изповядваме вяра, която, сами знаете, някога е била угодна богу; ние мислим, че бог и сега я обича, а вие — че не я обича вече; и понеже мислите така, подлагате на огън и меч всички, които се придържат към това толкова извинително заблуждение да се смята, че бог продължава да обича онова, което е обичал по-рано.
Вие сте жестоки с нас, но сте още по-жестоки с нашите деца; вие ги изгаряте, защото следват наставленията само на онези, които те съгласно природния закон и законите на всички народи са научили да почитат наравно с боговете.
Вие се лишавате от преимуществото над мохамеданите, което ви дава начинът на разпространение на тяхната религия. Когато те се хвалят с числеността на своите последователи, вие им казвате, че тези последователи са привлечени със сила и че те разпространяват религията си с меч; защо тогава вие налагате вашата вяра с огън?
Когато искате да дойдем при вас, ние ви сочим извора, произхода, с който вие така много се гордеете. Вие ни отговаряте, че вашата религия е нова, но че има божествен произход; и вие го доказвате с това, че тя е била разпостранявана чрез гоненията на езичниците и кръвта на вашите мъченици; но днес вие поемате ролята на Диоклециан и карате нас да поемаме вашата роля.
Ние ви заклинаме не във всемогъщия бог, комуто служим и ние, и вие, а в Христос, който, както ни казвате, приел човешки образ, за да ви даде пример, който бихте могли да следвате; ние ви заклинаме да постъпите с нас така, както би постъпил самият той, ако беше още на земята. Вие искате от нас да бъдем християни, а самите вие не сте такива.