За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Наистина някои народи не са отхвърляли брака между родители и деца и между братя и сестри; но, както видяхме в първата книга, надарените с разум същества не винаги следват природните закони. Кой би могъл да помисли, че често причината, за да изпаднат хората в това заблуждение, са религиозните понятия? Ако асирийците и персите са се женили за своите майки, първите са правели това от благоговение към Семирамида, а вторите поради това, че религията на Зороастър предпочитала тези бракове пред другите. Ако египтяните са се женели за сестрите си, това пак е било заблуждение на египетската религия, която посвещавала тези бракове на Изида. Тъй като духът на религията ни тласка към усилия да вършим велики и трудни дела, от това не следва, че трябва да смятаме нещо за естествено, защото то е осветено от една лъжлива религия.
Принципът, че браковете между родители и деца и между братя и сестри са забранени, за да бъде запазено естественото целомъдрие в семейството, ни служи да открием кои именно бракове са забранени от естествения закон и кои са забранени само от гражданския закон.
Тъй като децата живеят или се смятат за живеещи в дома на своя баща и следователно там живеят и зетят с тъщата, и тъстът със снахата или доведената си дъщеря, браковете между тях са забранени от законите на природата. В този случай фикцията за родство има същото значение, както и самото родство, защото се предизвиква от същата причина. Гражданският закон не може и не трябва да допуска такива бракове.
Има народи, както вече казах, у които на братовчедите и братовчедките се гледа като на братя и сестри, тъй като и едните, и другите живеят в един и същи дом; има други народи, у които този обичай не съществува. У първите бракът между братовчеди следва да се разглежда като противоестествен; у вторите — не.
Но законите на природата не могат да бъдат местни. Затова, когато тия бракове са забранени или позволени, те съобразно с обстоятелствата биват забранени или позволени от гражданския закон.
Не винаги е обичай шуреят и зълвата да живеят в една къща. Следователно бракът между тях не се забранява с цел да се запази целомъдрието на дома; и законът, който разрешава или забранява брака между тях, не е природен, а граждански закон, който се подчинява на обстоятелствата и зависи от обичаите на всяка отделна страна; това е случай, когато законите зависят от нравите и обичаите.
Гражданските закони забраняват бракове, които по силата на обичаите, приети в дадена страна, се оказват в същите условия, както и забранените от природата бракове; и разрешават браковете, които не се намират в тия условия. Забраната на природните закони е неотменяема, защото зависи от неизменящи се обстоятелства; бащата, майката, децата живеят задължително в една къща. Обаче забраните на гражданските закони са случайни, защото зависят от случайни обстоятелства; братовчедите и другите роднини живеят в една къща случайно.
Това обяснява защо законите на Моисей, на египтяните и на много други народи позволяват бракове между шуреи и зълви, докато същите тия бракове у други народи са забранени.
В Индия съществува естествена причина за допускането на тия бракове. На чичото в тази страна гледат като на баща; той е задължен да поддържа и устройва племенниците като собствени деца; това иде от характера на този народ — добър и изпълнен с човеколюбие. Този закон или този обичай е породил друг: мъжът, загубил жена си, винаги се жени за нейната сестра; и това е напълно естествено; защото новата съпруга става майка на сестрените си деца, а не доведена някоя.
Глава XV
За това, че на принципите на държавното право не следва да се подчинява онова, което е в зависимост от принципите на гражданското право
Когато хората са се отказали от своята естествена независимост, за да живеят според политически закони, те са се отказали и от естествената общност на благата, за да живеят според граждански закони.
Първите от тия закони са им дали свободата, вторите — собствеността. Затова не трябва да се решават по законите на свободата, които, както казахме, не са друго освен господство на обществото, въпросите, които следва да бъдат решавани само по законите на собствеността. Паралогизъм е да се казва, че частното благо трябва да отстъпва на общественото благо; това правило може да има място само в случай, че става дума за господство на гражданското общество, т. е. на свободата на гражданина; но то е неуместно по въпросите на собствеността, защото общественото благо винаги изисква всеки неизменно да пази правото си на собствеността, която му дават гражданските закони.